Седнах и мигновено разбрах, че съм сънувал. По телевизора повтаряха „Ангелите на Чарли“. През прозореца на лабораторията се лееше меко сребристо сияние — луната изгряваше. В джоба ми, мобилният ми телефон се късаше от звънене.
Отвърнах на повикването, само за да ме оставят на мира.
— Джек Вилон. Частен детектив по свръхестественото.
— Убий ме… — каза същият мъжки глас, като на гробището.
— Кой се обажда?!
Чух изщракване в слушалката, след това стон зад гърба си.
Обърнах се. Какво, още ли сънувах? Твърде се надявах да е така, защото Енорме седеше, вгледан в мен. „Очите“ му бяха широко отворени и отразяваха светлината на изгряващата луна, също като две огромни сребърни монети.
— Събудете се! — прошепнах, тикайки Пранг в пищното бедро.
— Какво! — седна тя на леглото. — По дяволите! Къде ви е пистолетът?
— Не мога да търпя оръжия. Освен това тук никакъв пистолет няма да помогне…
Все още втренчен в мен, Енорме се плъзна от масата с едно плавно движение, грациозно като на котка. И тръгна през стаята към кушетката, разтворил късите си ръце в зловеща смесица от заплаха и молба…
Аз скочих зад леглото, Пранг последва примера ми.
— Кой си ти? — попитах. — Какво искаш?
Енорме се спря и се огледа, сякаш смутен от нещо. След това се обърна и се отправи към прозорците. Простена още веднъж, наведе глава, изби стъклото, заедно с рамката му и изчезна в нощта.
Сигнализацията зави в цялото здание.
Аз изтичах към прозореца, влачейки за ръка Пранг. Тя я дръпна от мен.
— Трябва да изключим сигнализацията! — заяви.
Стоянката се къпеше в лунна светлина. Излязох през разбития прозорец, но от Енорме нямаше и следа. Хладната лунна светлина сякаш се подиграваше над моите убеждения, които сега се търкаляха около мен, заедно с парчетата разбито стъкло.
— Е, сега повярвахте ли? — попита Пранг, тръгнала към мен пускайки облаче дим.
— Дайте ми цигара.
— Мислех, че не пушите.
— Не вярвах и в чудовища.
Пранг позвъни в полицията и каза, че тревогата е била лъжлива. След това взе от мен мобилния ми телефон, за да позвъни на Бодин и да му съобщи истината.
— Incroyable — промърмори той след като пристигна от хотела и го повтори на английски: — Невероятно.
— Има ли новости от Париж? — попитах аз. — Не установиха ли откъде се е взел тоя камък?
Бодин поклати глава:
— Не се е взел от никъде, защото не е камък.
Той ми показа скенера. Даже и моите знания по френски стигаха, за да разбера думата в долната част на екранчето: Sinthetique.
— Освен това този материал е леко радиоактивен — добави Бодин. — Сега в Париж обработват данните от сканирането, за да изяснят къде е източникът — самият материал или нещо отвътре.
— Още един въпрос — намеси се Пранг, повдигнала брадичка и пощипвайки се по шията. — Защо това нещо не ни откъсна главите?
— Мисля, че е искало да го проследяват — предположих аз. — И е знаело, че ние ще тръгнем по следите му.
— Тогава какво чакаме?! — изви Пранг. — До разсъмване остават още два часа. Длъжни сме да го намерим, докато не е убило още някой друг. А после да струпат цялата вина върху музея.
— Имам предчувствието, че няма да го намерим, докато то само не поиска. Бодин, сканирахте ли очите му?
— Да.
— Възможно ли е те да са фото-рецептори?
— Ще помоля да проверят това в Париж.
— Добре. А докато не пристигне отговор, защо всички да не поспим малко? Ще се срещнем по обед, в моя офис.
— Да спим ли? До обед?! — пъхна Пранг в устата си нова цигара. — А не е ли редно да тръгнем да го търсим?
— Нали казах — имам предчувствие. Какъв частен детектив ще бъда без него? И нима не ми плащате за това?
Утрото е единственото тихо време във Французкия квартал. Когато Пранг и Бодин почукаха на вратата ми, отново сънувах Дарвин, който разпръскваше из вселената девойки-убийци.
— Оказахте се прав за фото-рецепторите — съобщи ми Бодин. — Как се досетихте?
— Очевидно Енорме се активира от лунната светлина — поясних аз. — А какво установиха за радиоактивността?
— Все още чакам отговор.
— Какво правим тук? — попита Пранг, след като огледа кантората ми с не скрито отвращение. — Къде са ви пепелниците?
— Чакаме телефонно позвъняване.
— От кого?
— От нашия приятел, ако догадката ми е вярна. Между другото, тук не се пуши.
— Какъв приятел? — дръпна дълбоко тя дим и го пусна към тавана. — Разкажете по-подробно.
— В телефонното позвъняване на гробището имаше нещо особено. И във вчерашното нощно обаждане също. Не ви ли се е случвало да чуете такъв термин, като „граждански полумрак“2?
2
Фаза на залязване (изгряване) на Слънцето, която завършва, когато центърът на Слънцето потъне зад хоризонта на 6 градуса — Б.пр.