Пранг и Бодин поклатиха глави.
— Това са двайсет и шестте минути преди изгрева и залеза — поясних аз. — Половината от времето на полумрак или разсъмване.
Бодин погледна в прозореца.
— Е, какво? Сега сме по пладне.
— Възможно е и Луната да има „граждански полумрак“. Сега сме 12,35 часа, а по данни на Московската обсерватория, днес луната изгрява в 12,57, макар че не можем да я видим. Ако моята теория ми, по-точно предположението ми е вярно…
Телефонът иззвъня.
— Джек Вилон. Частен детектив по свръхестественото.
— Убий ме… — произнесе същия глас. Аз държах апарата така, че Пранг и Бодин също да могат да слушат.
— Зная кой си… — изрекох. — И искам да ти помогна. Къде си?
— В тъмнината… спя…
Изщракване.
— Този ли беше, за който помислих? — попита Пранг.
— Да, вашият Енорме — потвърдих аз. — И звъни само тогава, когато Луната изгрява или залязва.
— Граждански полумрак… — замислено произнесе Бодин. — Веднага след пробуждането или преди заспиването, разумът е открит за най-различни впечатления. Възможно е да е действително и за това същество.
— Когато ми позвъниха на гробището предположих, че беше някакъв шантажист или фалшификатор. Но звънеше самия Енорме. Той искаше да го намерим.
— Убий ме, преди отново да съм убил ли? — уточни Пранг, измъквайки от кутията си последната цигара. — Съвестен караконджул.
— Не е таласъм — уточних аз. — А робот.
— Какво?!
— Странния „камък“, който не е камък. Фото-рецептори. Радиоактивност. Ние си имаме работа с механизъм.
— Тогава кой го е изпратил и с каква цел? — запита Бодин.
— Мисля, че за съжаление на нас ни се случи да видим за какво е предназначен — казах аз. — Това е нещо като боен робот. А за това, кой го е направил…
— Да го оставим за после — прекъсна ме Пранг. — Трябва да си купя цигари. И е време за ядене.
„Chez Toi“3 беше най-добрият ресторант във Френския квартал. Това бе приятната страна от работата на директора на крупния музей.
— Идеята за проклятието звучи по-логично — каза Пранг, когато направихме поръчката. — Никой няма да принася в жертва на робот девственици.
— Маите нищо не са знаели за роботите — възразих аз. — Струва ми се, Артър Кларк беше казал, че която и да е достатъчно развита технология изглежда като магия.
— Не. Жюл Верн — поправи ме Бодин. — Ала съм длъжен да призная, че вашата теория съответствува на фактите. По данни от Париж, „камъка“ в действителност представлява някакво вещество, основано на силициеви съединения, съдържащи „молекули-превключватели“, които му позволяват мигновено да преминава от твърдо състояние в еластично.
— Sinthetique! — възкликнах аз и забих вилицата в пилето по провансалски.
— Вашата теория или предположение, както искате го наричайте, не обяснява един факт — заяви Пранг. — Нали още не сте забравили, че Енорме е на половин милион години?
— По-точно на между 477 и 481 хиляди години — потвърди Бодин, сверявайки данните от скенера си.
— Точно така! — отмести Пранг чинията и запали цигара. — Никой не е могъл да направи робот толкова отдавна!
— И да извае статуя също — добави Бодин. — Във всеки случай не и на Земята.
— Съвършено вярно — съгласих се аз.
— Извинявайте, тук не се пуши — заяви келнерът.
— Извънземни ли? — попита Пранг и изпусна колелце дим, колкото детска чинийка. — Значи работата е по-лоша. Сега ми е нужен частен детектив по научна фантастика.
— Той през всичкото време се намира редом до вас — съобщих аз. — Никога не съм вярвал в свръхестественото. Вярвам в реалния свят и както е казал Шекспир: „Има толкова много на небето и на земята, което дори не се е присънвало на нашите мъдреци“.
— Това го е казал Волтер — отбеляза Бодин4 — Но вашата идея е убедителна.
— Вие сте се нагледали на кино-сериали — заяви Пранг, подписвайки чек. — Ала какъвто и да се окаже Енорме, искам да го открия и върна. Нали не възразявате, малко да се повозим?
Служителят на ресторанта докара пред входа голямото БМВ и въздъхвайки със съжаление, връчи ключовете му.
— И така, откъде да започнем? — запита Пранг, изсвирвайки от тротоара (а аз закрих очи). — Има ли съображения?
— Не — казах. — Съмнявам се, че Енорме отново ще се скрие в гробището, освен ако…
— Освен ако не поиска отново да го открият — заключи Бодин.
Телефонът на Едит Пранг иззвъня.
— Слушам — рече тя.
— Да, намери ме… Убий ме…
4
Както вече са разбрали читателите, Бодин е прекалено патриотично настроен: цитираните фрази действително принадлежат на А. Кларк и У. Шекспир — Б.пр.