Аз натиснах копчето и превключих телефона на говорител.
— Къде си ти? Събуди ли се?
— Не, спя…
— Къде си? — попита и Пранг.
— В града… града на мъртвите… — започна да отслабва гласът. — Моля ви, убийте ме… докато не съм се събудил…
Изщракване. Телефонен сигнал.
— В града на мъртвите. Нарича се подсказване! — възкликна тя. — Та в Ню-Орлеан, само в чертите на града има над двайсет гробища!
Телефонът отново иззвъня.
— Пранг слуша. Ти ли си, Енорме?
— Оставете мнеието за себе си — посъветва я шефът Уърд. — Къде се намирате, Пранг? Както чух, статуята ви отново е пропаднала.
— Макар и да не е ваша работа, тръгнах да се повозя. А относно статуята — не се безпокойте. При мен всичко е под контрол.
— Позвъниха ни около десет човека, всички те видели, как статуята преди разсъмване крачела по „Рампарт стрийт“. Пранг, що за номера са тези? Чудовище ли е? Не е ли убиецът, когото търсим?
— Не дрънкайте глупости, Уърд. Това просто е статуя.
— Ние разпределяме постове по целия град, наредил съм да поразят с изстрели целта, ако я забележат.
— Как смеете? Това е собственост на музея!
— Която сама открадна себе си ли? Що за фокуси? Пранг? Има ли някаква машинация със застраховката?
— Свършвайте разговора! — прошепна Бодин.
— Какво?
— Бодин е прав — прошепнах аз тихо — Уърд проточва разговора, за да засече вашия телефон!
— Проклятие! — изключи тя връзката. — А аз кой-знае защо реших, че днес е по-приказлив!
Ние започнахме да обхождаме „градовете на мъртвите“, като се вглеждахме за отворени врати. Екранът на GPS системата върху арматурното табло на колата ми позволяваше да следя за нашето преместване, без да се вглеждам през прозорците, за да не се подлагам на зловещото зрелище от разбягващи се коли и пешеходци, които Пранг задминаваше с облизване.
— А вие уверени ли сте, че звъня именно роботът? — запита тя. — мислех, че той може да се обажда само по време на тези „граждански полумраци“. Веднага пред изгряването на слънцето или залязването на луната.
— Възможно е да се изменя — отвърнах аз замислено. — Той се активира на лунна светлина, но общува само когато дреме. И вижда сънища. Не е изключено да е започнал да спи повече. Или пък ние да сме пробудили в него някакви нови възможности.
Скенер-комуникаторът на Бодин писна.
— Какво ново от Париж? — заинтересува се Пранг, докато запалваше нова цигара и изхвърляше фаса на старата през прозореца.
— Само е потвърждение на това, което знаем — отвърна Бодин, вглеждайки се в екранчето. — В обекта липсва вътрешна анатомия, полевите структури в псевдо-камъка се захранват от миниатюрна атомна батерия, монтирана в центъра на масата му. Изглежда че са го създали като кристал, а не са го изготвили…
— Но как се е оказал тук? — запита Пранг. — И за какво? Преди половин милион години на земята не е имало хора. Само хоминиди — полухора, които са ловували на стада.
— Разбрах! — възкликнах аз. — Ангелите на Чарли!
— Какъв Чарли? — изуми се Бодин.
— Дарвин. Вече няколко пъти ми се присънваха кошмари за Чарлз Дарвин.
— Това какво е, последното озарение ли? — уточни Пранг.
— Възможно е. Да предположим, че вие искате да ускорите еволюцията. Как ще го направите?
— Смесвайки хромозоми ли? — предположи Пранг, докато небрежно маневрираше между бързащите на изток камиони на „Кока Кола“ и устремените на запад превозни средства на „Пепси“.
Аз бързо отправих поглед към дисплея на GPS, където бяхме изобразени като безобидна мигаща точка.
— Ще направя обкръжаващата среда по-сурова — каза Бодин. — Ще добавя и налягане.
— Съвършено вярно! Да предположим, че сте намерили някакъв вид, например примати, които се намират на границата на възникване на разум, език и култура. Но този вид съвършено не се нуждае от тях. Той прекрасно се е приспособил към живота в своята екологична ниша. Все пак в приматите има някакъв разум и той им стига — те използват огън и даже правят груби оръдия. Видът се е разселил по планетата и се е адаптирал към каквато и да е среда — от екватора до Арктика. А след като се е адаптирал прекрасно…
— … няма да еволюционира по-нататък — заключи Бодин.
— Това не им е нужно. Ако само… на планетата не се подхвърли убиец. Или убийци. Берсеркъри5, които ще започнат неумолимо да преследват този вид. Нещо по-голямо, по-бързо и почти неуязвимо.
— Ангелите на Чарли — съгласи се Пранг. — Разбрах. Оживява само най-приспособилият се. Роботи-берсеркъри, чиито девиз е: „Еволюционирай или ще стане по-лошо!“.
Телефонът в колата иззвъня отново.
5
Берсеркър — обзет от бойна ярост, изпаднал в състояние на полутранс древен скандинавски войн — Б.пр.