— Създателите. Те са създали нас, за да създадат вас. Те са летели между звездите и са търсели светове, където могат да разбудят живот. Вашият свят тогава не се е казвал Земя. Той изобщо никак не се е наричал. А видът ви е населявал планетата, бил е мълчалив, но силен.
— Силен ли? — удиви се Пранг. — Ние сме били слаби.
— Това е мит — възрази Бодин. — В действителност Homo е бил най-впечатляващия убиец на планетата, даже без да притежава език и култура. Затова пък е имал огън и ръце, тояга и камъни, ловувал е на стада, живеел е където му падне и дори е можел да предизвиква саблезъбия тигър.
— Да — проехтя гласът на Енорме. — Вие сте били царете на зверовете. А ние ви направихме нещо по-значително.
— Направихте ли? — удиви се Пранг.
— За да оживеете, трябваше да ни убиете. А за да извършите това, трябваше да изобретите и усъвършенствувате оръдията си, сътрудничеството в групата и езика си. Да постигнете разбиране. Да ни убивате един след друг. Ловяха ни с тояги и камъни, сриваха върху нас каменни блокове, хвърляха ни в ями и ни погребваха живи. В този танц нямаше сънища. Аз останах последен.
— Но защо не сме намирали никой от останалите? — попита Пранг, запалвайки нова цигара от фаса на предишната.
— Може и да са намерени — отвърнах й аз, тъй като помислих за статуите в Гърция, Индия и Близкия Изток, ала Енорме ме поправи:
— Всичко, което преди това е било твърдо се изпаряваше във въздуха. Веднъж убити, ние ставахме свободни. Връщахме се в небитието. Това бе краят на нашата болка. И на нашата мисия.
— Ние не искаме да те убиваме — казах аз. — Искаме да те оставим спящ.
— Ксомилчо ме остави да спя. Скри ме от бисерния свят, който ме пробужда. Той ме направи спящ. За векове. Но преди сто години започнах да сънувам.
— Сигурно има предвид радиото! — възкликна Бодин. — След като на планетата са се появили електронни схеми, той се е събудил.
— Мога да виждам сънища само когато спя. И преди сто години ги виждах. Вие ме събудихте и сега почти не гледам сънища.
— Беше наша грешка — рече Пранг. — Но ние ще ти дадем възможност отново да заспиш. В музея ще ти построим специална стая и там ще можеш да спиш вечно.
— Те искат да ме убиете — повтори Енорме. — Те искат да дойдат.
— Прекрасно — заяви Пранг. — Те също могат да пристигнат.
Аз изстинах.
— Нали не знаем какво представляват — произнесох. — Или какво искат.
— Когато всички умрем, работата ще бъде направена — поясни Енорме. — И създателите ще дойдат.
— Та той е предавател! — досети се Бодин. — Когато загине, господарите му ще узнаят, че ние сме оживели. Той ще им подаде сигнал.
— Това може да се превърне в сигнал за тревога — казах аз. — Ако го убием, те ще разберат че сме еволюционирали. Но като допълнителна информация ще узнаят, че сме запазили способността си да убиваме.
— Накъде клоните? — попита Бодин.
— Възможно е да очакват от нас, че ще запазим последния от роботите. Може да бъде нещо като проверка.
— Имате ново озарение ли? — заинтересува се Пранг.
— Не трябва да вземаме решение, нали то засяга цялото човечество?
— Те искат да ме убиете — повтори още веднъж Енорме, а ехото от гласа му се отрази в стените на кинотеатъра. — Създателите ще дойдат при вас от небесата. И всичко ще свърши.
— Дори не мисли да умираш! — заяви Пранг и ни показа часовника си. — Вече е дванайсет, момчета. Трябва да откараме Енорме в музея преди полицията да го намери. Иначе…
— Твърде късно е — отбеляза Бодин, повдигайки глава.
И аз чух шума от увисналия над нас вертолет.
— Проклятие! — процеди Пранг. — Костваше ни…
Шумът от вертолета заглуши гласа й. Ние с бодин безпомощно разменихме погледи. Затропаха по покрива, стъпките се преместиха към пожарния изход. На улицата завиха сирени.
БУУМ-М! Вратата на резервния вход се отвори.
— Назад! Заложниците да се отдръпнат назад!
— Уърд! — изкрещях аз. — Ние не сме заложници! Не стреляйте. Знаем какво представлява това нещо. То е…
— Известно ми е какво е. Чудовище! — изкрещя Уърд, излязъл пред хората си с мегафон в ръката. — Напред!
Вратата на главния вход рязко се разтвори и в залата нахлуха въоръжени ченгета в бронирани жилетки. Двама от тях държаха в ръце противотанкови гранатомети.
— Не стреляйте! — заповяда Пранг, хладнокръвно прикривайки с тяло Енорме. — Уърд, мога да обясня всичко!
— Не те съветвам да хитруваш с мен! — извика той в отговор.
— Не е хитруване! Работата е от общонационална важност. Даже международна, по дяволите! И ни е нужна помощта ви, шефе.
Ключовата дума се оказа „шеф“.
— Не стреляйте, момчета! — извика Уърд и бойците от специалните части отпуснаха оръжието.