Той недоволно си отбеляза, че е започнал да копира Олга и вече говори с кратки фрази. Само това оставаше — да подражава на тая кучка!
— И през ум не ни е минавало да прибягваме до помощта на съда — продължи той. — Ние се стремим към взаимноизгодно сътрудничество и в негово име сме готови да направим всичко възможно и да се съгласим на определени отстъпки. Но бихме Ви помолили да ни съобщите плановете си. Вие имате затруднения — разбираме това и от своя страна не постъпихме на сто процента коректно, като не повдигнахме въпроса веднага, права сте. Но също така разбираме, че във Вашата фирма трябва да има някакви варианти за действие в подобни ситуации. Със сигурност ние не сме нито първият, нито последният доставчик, който се сблъсква с такъв проблем. Много Ви молим да разберете, че за нас това е истински препъникамък. В противен случай ще пострадаме и ние, защото няма да продадем чрез Вас планирания обем стока и няма да инкасираме съответната печалба, и Вие — заради празните рафтове и в крайна сметка заради неосъществени продажби.
Стигнаха до вратата на офиса и Олга рязко я бутна. Химин и Филип Орехов влязоха след нея в помещението, където се намираха три бюра с компютри и още едно — зад стъклена преградка. Две от бюрата на служителите бяха празни, макар че мониторите на компютрите мигаха със звездички, а на третото работеше млад мъж с отегчен вид. Наблюдателният Химин успя да забележи, че в момента, когато Олга влезе в стаята, този служител моментално превключи програмите. Сега на екрана висеше някаква таблица, но преди това — Химин би се заклел — съвсем определено се разпознаваше интерфейсът на популярна социална мрежа.
„Бива си го тоя работар — позасмя се вътрешно Химин. — Сигурно си чати с девойки, определя си срещи. Смешник! Впрочем защо ли се чудя, всичко е ясно.“
Олга Виторт междувременно мълчаливо отиде до своето бюро зад стъклената преграда и започна да прелиства някакви документи. Не беше ясно какво чака: дали неканените посетители най-сетне да си тръгнат, или да продължат да я убеждават. Химин реши да продължи.
— Хайде аз да ви предоставя цялата кореспонденция, която потвърждава, че навреме сме Ви предупредили за проблемите с митницата. Или да платим тази неустойка, но за същата сума Вие да ни предоставите безплатно някакъв маркетинг през следващия месец. Готови сме да търсим компромис, за да не Ви затрудняваме и да няма усложнения. Но разберете, че ако не предприемем нещо, ще се озовем в абсолютно задънена улица.
Олга най-сетне откъсна поглед от документите и за пръв път от момента на срещата им в коридора погледна Химин право в очите. Това беше добър знак. Лара Крофт никога не гледаше в очите човек, ако нямаше намерение да се разбере с него. Химин почувства как напрежението се разсейва и раменете му се поотпуснаха.
— За каква сума до момента сме усвоили маркетинговия бюджет по „Файтър“?
Тя се обърна с този въпрос към своя подчинен, но очите й все така бяха насочени към Химин. И в тези очи той съзираше едновременно снизходителност и уважение.
Служителят, който работеше в отдела на Олга най-малко година и половина, но чието име Химин до момента така и не беше чул и по тази причина го наричаше Малкия, се притесни.
— Амиии… Не съм готов да кажа наизуст, трябва да уточня.
— Хайде уточни, де — прозвуча неочаквана мекота в гласа на шефката. — Добре, смятайте, че сме се разбрали. Ние ще помислим какви промоционални акции можем да ви предложим безплатно срещу сумата на неустойката и през кои месеци в течение на годината. И ще ви съобщим през следващата седмица. Това ли беше?
— Това, да — въздъхна успокоено Химин.
Беше доволен. Никой не очакваше преговорите да завършат с твърдо обещание да се отменят неустойките, преди да приключи утрешният банков ден. Нормално протичане на финансови взаимоотношения.
Но на Филипок трябва да му се свият сармите. За малко да провали всичко със своето неуместно напомняне за съдебно дело. Учи го човек, учи, а полза никаква.
Докато се връщаха по дългия коридор към стълбището и слизаха по него, Химин мълчеше, развилня се чак в колата, когато никой не можеше да ги чуе. В отговор на гневната му тирада Орехов-младши с лекота се разсмя.
— О! Колко интересни думи си знаел, а! Има смисъл нарочно да се издъня, та после да имам удоволствието да се насладя на твоето красноречие.
— Не ми се прави на умен — избоботи Химин, който бързо се успокояваше. — Нали разбираш, че заради твоите приказки за съд за малко да изгубим пари. Като не знаеш какво да говориш, поне се научи да мълчиш, така де!