— Добре де, стига си мърморил — широко се усмихна Филип. — Нищо катастрофално не се е случило. Всичко приключи мирно и благополучно.
— Ти да се благодариш, че Малкия не помни как преди година и половина ни се случи същата история с неустойки, но се бяхме издънили ние, защото изпратихме писмото само ден преди поръчката. Лара със сигурност също не си спомня това, инак щеше да каже, че не ни е за пръв път и че не умеем да работим, а щом е така — сами да си сърбаме попарата. Тогава здравата щяхме да я закъсаме. Нито щяха да ни отменят неустойките, нито щяхме да намерим компромис, а опънехме ли се — пак само лошо ни се пишеше — каза Химин. — А сега, дори когато тя научи, няма да даде на заден, защото всички знаят, че нейната дума е закон, с нея може нищо да не се подписва, тя не се отрича от обещанията си. Пази си репутацията.
— Ъхъ — кимна в знак на съгласие Филип, — извадихме късмет, вярно е. Виж, Лара не е случила с това момче. Просто невероятно: той не знае каква сума до момента са усвоили от маркетинговия бюджет с най-големия си доставчик, дори приблизително не знае! Всеки добър мениджър трябва да помни тези неща и да може всеки момент да ги издекламира, а тоя се затруднявал. Смешна история! И защо ли го държи Лара? Да беше взела някой кадърен вместо него. За какво й е потрябвал? За нищо не става, вечно мълчи, нищо не знае. Изобщо нито го виждаш, нито го чуваш. Колко пъти с тебе сме го виждали, а дори не му знаем името. Ти го наричаш Малкия. А той може да е някой Арнолд или Феоктист.
— Нищо не знае, но много неща умее — позасмя се Химин.
Филип недоверчиво присви очи.
— Умее ли? Какво например?
— Ами някои работи. Спи с Лара. Е, или тя с него, което е по-точното. Затова го държи — обясни Химин.
С крайчеца на окото си забеляза как лицето на Филип смени израза си. Какво пък, можеше да разбере смайването му: жена като Лара Крофт, тоест Олга Виторт, шефката на отдел „Снабдяване с промишлени стоки“ — и този невзрачен, безполезен, макар и миловиден хлапак. Впрочем какъв хлапак е той? Поне на трийсетина е, ако не и на повече. Нормалните мъже на тази възраст вече са изградили половин кариера, постигнали са нещо, а тоя Малкия си седи прост мениджър и не помръдва, откакто е дошъл в „Оксиджин“ преди година и половина — две, така си и стои на позицията на мълчалив и за нищо негоден баласт, заема длъжността, а в професионално отношение не помръдва. Няма ли амбиции? Няма ли стремежи? Къде е желанието му да се учи и развива? На осемнайсет-деветнайсет години подобно отношение към работата все още е разбираемо, но не и на трийсет. Ето защо Химин го нарича Малкия. Детинска психика. Както и да се казва в действителност тоя човек, в очите на мениджъра на отдела за работа с ВИП клиенти той завинаги ще си остане хлапак. Момченце. Малкия, с една дума.
— Стига, бе! Не може да бъде! Лара — и този безличен мухльо?
Все пак Филип не му бе повярвал. А трябваше.
— Любовта е сляпа — дълбокомислено каза Химин. — И после, сам помисли, кой нормален мъж ще пожелае да си има работа с Лара Крофт? На никого не му е омръзнал животът. Ами че тя е акула, с един зъб ще те прехапе и няма да й мигне окото. Нормалните мъже си търсят меки, топли жени, а не арматурно желязо. Ето ти например, минавало ли ти е през ума да се завъртиш около Лара? Ами че тя е хубавка! Умна е. И печели добре. Не ти ли се иска да й станеш любовник?
— Кой, аз? — престорено се уплаши Филип и пак избухна в смях. — Всъщност прав си, страх ме е, направо ужас ме обзема от нея. Ами ти?
— И мен ме е страх — призна Химин. — И всички нормални мъже ги е страх. Ето защо на нея й остава да избира само измежду ненормалници. Така че е избрала един що-годе симпатичен. Напълно обоснован избор според мен. Нали все някакъв мъж й трябва, щом не е омъжена. Е, защо да не е тоя?
— Тя какво, никога ли не се е омъжвала?
Химин сви рамене.
— Нямам представа. Не бих се учудил, ако излезе, че се е омъжвала, може би и неведнъж. И между другото, ето ти още един урок: да, аз не знам как се казва тоя Малкия, но на мен ми е простено, а защо ти не знаеш?
— Не разбрах — проточи Орехов-младши с въпросителна интонация. — Защо на теб да ти е простено, а на мен — не? Какво ме интересува мене тоя Малкия?
— Обяснявам: ти искаш да се издигнеш в бизнеса, и то не в кой да е бизнес, а конкретно във фирмата на баща си, мечтаеш да станеш генерален директор на „Файтър“. За да преуспееш на това място, ти трябват връзки и познанства. Съгласен ли си?
— Ами… по принцип да. И какво? Малкия да не е някой ценен кадър? — скептично се осведоми Филип.
— Това ние с тебе не знаем — мъдро заключи Химин. — Но той по някакъв начин се е озовал в отдела на Лара, някой му е уредил назначението в „Окси“. А заплатите там са такива, че опашката от желаещи е огромна и сред тях със сигурност има колкото щеш умни, грамотни и целеустремени хора. Обаче са взели Малкия. Тоест той има гръб. И тъкмо този негов гръб е ценният кадър, който може да се окаже полезен за теб. Ти отдавна трябваше да помислиш за това и да се запознаеш по-отблизо с Малкия, а пък не знаеш дори как се казва.