— Ами ти самият каза, че спял с Лара. Значи тя го е взела. Какво има да му се мисли.
— Възможно е — кимна Химин. — Напълно е възможно. Но може и друго да се окаже. Лара може първо да го е взела по нечия молба или препоръка, а после да го е направила свой любовник. Ти би трябвало поне да се поинтересуваш. Човек трябва да си създава връзки, за да може после успешно да се издига. Без това бизнесът няма да прогресира, имай го предвид. Без връзки и познанства ти няма да можеш да работиш дори като началник на нашия отдел. Мислиш ли, че баща ти случайно те поставя на най-ниски длъжности? Той ти дава възможност да изградиш базата, на която по-късно ще работиш дълги години. Без работа „долу“ никога няма да имаш тази база. А ти се офлянкваш.
— Добре де — махна с ръка Филип, — стига си мрънкал. Добре, за връзките съм съгласен, но да се запознавам по-отблизо с Малкия — не, ще прощаваш. Безгръбначен мухльо, безличен молец, хубавичко жиголо. За какво ще си говоря с него? Аз съм заможен, метросексуален и мога да общувам само със себеподобни. Ясно?
— Ако не беше син на шефа, щях да ти кажа кой си — промърмори под носа си Химин и зави към бариерата, преграждаща входа към паркинга.
Филип чу всичко, но ни най-малко не се обиди. Безгрижно си подсвиркваше мелодия на модерна песничка, която до безкрай въртяха по радиото през последния месец. Не, дума да няма, при всичките си недостатъци Филип имаше весел характер. Добряк.
След края на денонощното дежурство нито следователят Баглаев, нито оперативните работници, които бяха направили огледа около трупа на Болтенков, не се разотидоха по домовете си. Настървението и вероятността за бързо разкриване на убийството им даваха сили, изобщо не им се спеше. Никой не бе очаквал заподозреният в извършването на тежкото престъпление Валерий Ламзин да си бъде вкъщи и да могат да го арестуват. Но се случи точно това. Вярно, обискът в жилището не даде никакви резултати, но това беше обяснимо и поправимо.
И сега Баглаев разпитваше съпругата на задържания, Наталия Сергеевна. Улянцев също присъстваше и внимателно слушаше, за да изгради собствена тактика за притискане на Ламзина, а в съседния кабинет друг оперативен работник разговаряше с двайсетгодишната дъщеря на Ламзин, Алиса Ламзина. Както бе успял да изясни Улянцев, Наталия Сергеевна навремето била шампионка на страната по гребане, а Алиса спортувала лека атлетика. Спортният характер беше нещо важно, според Улянцев той беше мощно оръжие, ето защо гледаше на двете жени като на потенциални противници, с които ще се поизмъчат.
Тимур Ахмедович приключи с въпросите си и както се бяха разбрали с Улянцев, отиде първо на зъболекар, после на мястото, където бе открит трупът на Болтенков, за да контролира лично работата на патрулно-постовата служба по издирването на оръжието на убийството, тоест на пистолета, а същевременно и да провери камерите за видеонаблюдение, като остави оперативния работник да продължи разпита.
Фьодор предварително си бе набелязал с какво ще започне и за какво ще попита преди всичко. Разбира се, за оръжието. Дали Ламзин е обичал оръжия, интересувал ли се е от тях, ходел ли е на лов, посещавал ли е стрелбища? На всички въпроси Наталия Ламзина твърдо отговаряше „не“.
— А изобщо някой от семейството ви имаше ли оръжие?
— Не, никога не сме имали.
Мда, няма за какво да се хване човек. Умна жена, никаква надежда да се изтърве. Добре, ще опитаме да я подхванем от друга посока.
— Вие какво правехте в момента, когато Болтенков излезе от дома ви?
— Бях в кухнята, гладех.
— Тоест не сте видели как той си тръгва?
— Не, само чух, че вратата тропна.
— И какво направихте след това?
— Нищо, продължих да гладя. Подвикнах на Валера.
— Какво му подвикнахте?
— Нищо, просто го извиках, исках да го попитам как е приключил разговорът.
— А вие самата нима не чухте как е приключил?
Ето, ето, ето. Започват нелогичните моменти, значи госпожата като нищо ще се оплете! Трябва да я притисне, докато не се е опомнила. Наталия Сергеевна — дребна на ръст, много стегната и силна, с все още мускулести рамене — дори не трепна. Значи не е разбрала, че се издънва. Това е добре.