— Добре — престори се той, че е съгласен. — Назовете ми имената и длъжностите на полицейските служители, които познават най-добре съпруга ви, с кои от тях той е общувал най-често, на кого се е доверявал.
Ламзина нищо не заподозря и с готовност заизрежда имена. Фьодор си ги записваше и с удовлетворение си мислеше, че все пак бе надхитрил тази спортна шампионка. Тя сама му даваше в ръцете коз срещу мъжа си.
— Слушай, седни най-сетне, недей ми снова пред очите, до гуша ми дойде с твоето кръстосване — свадливо каза един от съкилийниците.
Валерий Петрович Ламзин не реагира на учтивата молба и продължи да снове напред-назад из тясното помещение. Целият му живот бе минал на крак, не беше свикнал да мисли в седнало положение. Но как се случи това? Та нали съвсем доскоро всичко беше абсолютно наред. И ето на, снощи… Нахълтаха посред нощ… Не, не беше така, първо дойде Мишка Болтенков. Не, друго беше… Но как се започна? Къде, от коя точка започна пътят, в чийто край се оказаха килията в ареста и обвинението в убийство?
Някога те тренираха фигурно пързаляне в една група и бяха приятели — московчанинът Валера Ламзин и пристигналият от Череповец Мишка Болтенков, когото треньорът бе избрал като перспективен спортист. Двамата тренираха като самостоятелни състезатели, но после преместиха високия, атлетичен Валера в друга група, изградиха двойка, а скоро му предложиха да се премести при друг треньор. Момчетата останаха в различни групи, но пак се виждаха, когато имаха възможност, и естествено, се срещаха в тренировъчни лагери и по състезания.
В летния тренировъчен лагер през 1978 година също бяха заедно и там Мишка Болтенков се влюби в едно момиче от двойките, които тренираха в една група с Валера. Момичето се казваше Зоя, много хубава и много талантлива. Валера дори веднъж попита Мишка дали не иска да се прехвърли в тяхната група и да се състезава в двойка със Зоя, те изглеждаха толкова красиви заедно, но Мишка само поклати глава: пред него се разкриваше стабилна кариера на индивидуален състезател, а в двойка със Зоя нямаше да постигне особени резултати, не би имал сили да я повдига, все пак настоящият й партньор беше истински атлет, повдигаше я и я въртеше без никакви усилия, а Мишка не би могъл така. Пък и тя не би изоставила партньора си — беше честно и добро момиче. Връзката продължи и в Москва, след лагера, развиваше се. Всички знаеха за тях.
Кой беше по-силен — Валера Ламзин с партньорката си Вика Ликова или Зоя със своя партньор? Двете двойки бяха приблизително на едно ниво и се конкурираха, но това по никакъв начин не се отразяваше на приятелството на Валера и Миша. До момента, когато всички участници в тази история не се озоваха на квалификациите за младежкото първенство на страната, където от резултатите се съставяше юношеският национален отбор на СССР.
Всички знаеха, че Вика Ликова, партньорката на Валера Ламзин, е нервно и чувствително момиче, че е лесно да я притесниш и разплачеш. Точно преди състезанията се разбра, че от сака й е изчезнал комплектът козметика, всичко, с което тя се гримира преди състезание, шнолите за коса и две старинни обички, подарък от прабаба й. Вика никога не носеше обичките, те изглеждаха старомодни и съвсем неподходящи за петнайсетгодишно момиче, но прабаба й беше казала, че те ще й носят късмет, и Вика гледаше на накита като на талисман, без който няма начин да успее на състезанията. Бе невъзможно да се опишат отчаянието и ужасът на спортистката: не стига, че бе изчезнал талисманът й, но и нямаше с какво да се гримира! В онези времена беше невъзможно просто да отидеш в магазина и да си купиш хубави сенки, туш, червило, фондьотен, че и шноли — всичко трябваше да се търси и купува от спекуланти на тройна цена, всички си пазеха гримовете като истинско съкровище, използваха ги до последната прашинка. Вика се втурна да събира гримове от приятелки от отбора, притесняваше се, бързаше, не можа да се съсредоточи в състезанието и се провали. Двойката Виктория Ликова и Валерий Ламзин, която преди волната програма уверено се бе устремила към медал, остана на едно от последните места, за сметка на това приятелката на Миша Болтенков — Зоя, и нейният партньор спечелиха състезанието и влязоха в националния отбор. Е, на трето място, но в националния отбор! И нищо че после можеше да ги „продадат“, това не беше важно. Днес си трети и си разменна монета, но утре може да си втори, а после и първи и тогава целият отбор ще работи само за теб.