Както и подозираше, Владислав Николаевич Стасов пристигна да обсъждат не служебни, а чисто лични проблеми. По-голямата му дъщеря Лиля завъртяла любов с Антон Сташис, оперативен работник от „Петровка“, от бившия отдел на Настя. Антон беше вдовец с две малки деца и това обстоятелство според Владислав Николаевич правело романтичните отношения между тези двамата абсолютно неприемливи.
— Не знам какво да правя с Лиля — потиснато и същевременно разпалено говореше Владислав Николаевич, като машинално разбъркваше чая в чашата си.
Отказа да вечеря, обясни, че не бил гладен, а помоли да му налее повечко чай и по-горещ, натъпка в половинлитровата чаша десет бучки захар, изцеди сока от половин лимон, няколко пъти отпи жадно и сега, погълнат от проблема си, остави разкошната напитка да изстива напразно.
— Втълпила си е, че иска да се омъжи за Антон. Не, не искам да кажа за него нищо лошо. Вярно, Антон е добро момче, но не е подходяща партия за Лиля, тя трябва да гради кариерата и живота си, а не да дундурка чужди деца. Обаче се е заинатила и не дава да й продумаме. Намеси дори фамилните имена.
— Фамилните имена ли? — не разбра Настя. — Какви фамилни имена?
— Е, и ти, какви имена. Нейното и на Антон. Тя е Стасова, той е Сташис, фамилните им имена толкова си приличали, че нямало да е нужно да си променя подписа след сватбата. Лиля смята, че това е знак от съдбата. С една дума, главата й е пълна с глупости и аз нямам представа какво да правя с нея. Защо не й поговориш ти?
— Аз?! — ужасена възкликна Настя. — И за какво да говоря на дъщеря ти? Имаш ли акъл, Владик? Коя съм аз за нея? Напълно чужд човек. Е, само дето я познавам от дете.
Но Владислав Николаевич отново заповтаря аргументите си, които му изглеждаха несъкрушими. Нямал нищо против Лиля да се вижда с Антон колкото си иска, само че без семейно обвързване! Лиля трябва да роди свое дете, а при наличието на две чужди това ще се превърне в проблем за всички. Лиля учи аспирантура, пише дисертация и се кани да прави кариера, а ако се омъжи за Антон и роди дете, грижата за три малки деца ще провали всичко това. Дори ако тя изостави кариерата си и си остане вкъщи, пак няма да се радва на нормални отношения, и детската ревност, и ревността на възрастните ще разрушат семейството. Антон ще има чувството, че Лиля не обича достатъчно децата му от покойната му съпруга, а на Лиля ще й се струва, че той обича децата от първата си съпруга повече, отколкото тяхното общо дете. С една дума, от този брак по презумпция нищо няма да излезе. Да, Антон е добро момче, честен е, умен, но когато става дума за твоята единствена дъщеря, тези аргументи са недостатъчни.
— Много пъти съм се опитвал да й говоря — продължи Владислав Николаевич, — но тя не ме слуша и изобщо не иска да обсъжда това с мен. Не знам какво да правя, Настя. Напълно съм отчаян.
— Добре де, не можеш да намериш общ език с Лиля, но нали тя има майка в края на краищата! Защо Рита да не може да поговори с нея?
— А! — безнадеждно махна с ръка Стасов. — На Рита хич не й е до нея, тя се развява с новия си съпруг из Латинска Америка, снима там някакъв документален филм.
Вдигна чашата, изпи до дъно изстиналия чай и се намръщи.
— Студен е — промърмори недоволно.
— Ами приказвай ти, приказвай — смъмри го Настя. — Да ги направя ли друг?
— Абе недей, стига, тепърва трябва да се прибирам, а нали знаеш как е с тоалетните по околовръстното, лоша работа.
— А Татяна говори ли с Лиля? — попита тя. — Все пак тя има повече право от мен. Таня не й е чужд човек, все пак е съпруга на баща й.
Владислав Николаевич се намръщи и недоволно сви устни.
— Таня, разбираш ли, смята, че няма да се случи нищо страшно, ако Лиля се омъжи за Антон. Казва, че за нея щяло да е полезно да натрупа такъв опит, защото била с много твърд и студен характер. Да се научела да отстъпва и прощава.