Аз в никакъв случай не искам да кажа, че целта оправдава средствата, не. Само ти привеждам пример за ситуация, в която моето правосъзнание си ляга да спи и сънува дълги сладки сънища. Льоша, аз не те моля да смяташ, че съм права. Самата аз си знам, че не съм. Просто искам да ме разбереш.
— Разбрах те. Е, какво ще кажеш за лягане? Заедно с правосъзнанието? — насмешливо попита Алексей. — Защото виж, небето вече просветлява. И застудя.
— Да вървим — съгласи се Настя. — Ти си лягай, а аз още малко ще помисля.
— „Малко“ значи колко? Около два часа?
— Ами горе-долу толкова. Ще помисля, после ще сготвя и ще отида на стрелбището да пострелям. Там отварят в седем и сутрин няма никакви хора.
— Изобщо ли няма да си легнеш?
— Льоша, наистина не ми се спи.
— Добре, ти си знаеш, голямо момиче си — въздъхна Чистяков. — Тогава разтреби всичко тук, а аз ще лягам. Още не страдам от старческо безсъние.
— Не старческо, а възрастово! — възрази тя и болезнено ощипа мъжа си по ръката.
Чистяков отиде да си легне, а Настя донесе от къщата одеяло, загърна се в него и седна на люлката в градината.
„Льошка е прав — мислеше и ритмично се люлееше под тихите звуци на поскърцващите вериги. — Наистина съм се променила. По-рано за нищо на света нямаше да пропусна възможността да поспя час-два, а сега кой знае защо не ми се спи. И само преди десетина години щях да издера очите на някого, който би посмял да твърди, че мога да гледам през пръсти как мой роднина нарушава закона.“
Тя наблюдаваше небето, което се наливаше със светлина, слушаше оживяващата птича гълчава и прехвърляше в главата си информацията за Владимир Власов и Филип Орехов. Уж беше доста обширна тази информация. Но кой знае защо изобщо не се подреждаше в цялостна картина.
В пет сутринта Анастасия Каменская се върна в къщата и застана до печката, в шест изпи две чашки силно кафе със захар и сметана, в шест и двайсет и пет се качи горе, влезе в спалнята, тихичко се преоблече, после слезе, написа дълга бележка, едната част от която беше адресирана до мъжа й, другата — до племенника й и неговия приятел, и замина за стрелбището.
Дзюба се събуди пръв и когато Антон отвори очи, Ромка вече седеше пред компютъра и разпалено търсеше нещо.
— Тоха, дай да хапнем нещо — помоли той, без да се откъсва от работата си. — Измъчих се да чакам кога ще се наспиш.
— Ами да си беше взел нещо — учуди се Антон. — Хладилникът е пълен с храна. Ще ти изсъхнат ръцете ли?
— Разбира се, че ще изсъхнат. Не е редно човек да тършува в чужда къща. Виж какво изрових: началник на службата по безопасност във фирмата на Вадим Орехов е някой си Усиков, в миналото служител на икономическа полиция, полковник в оставка.
— Ясно — кимна Антон, моментално отхвърлил от себе си остатъците от съня. — И какво друго?
— Освен това порових в официалния сайт на „Файтър Трейд“ и намерих списъка на отделите с посочените имена на ръководителите им, техните заместници и старши мениджърите. В отдела, в който работи малкият Орехов, има един старши мениджър на име Химин. Спомняш ли си, че срещахме веднъж това име в личната кореспонденция на Орехов?
— Не си спомням — призна Антон. — Наистина ли сме я срещали?
— Наистина, наистина! — разпали се Роман. — Веднъж е писал на някого, че Химин го изтормозил с нещо, втори път пак нещо подобно. Тоест можем да направим извод, че с този Химин Филип е най-тясно свързан в работата. Вече го издирих по базата и според тези сведения той бил нормален човек, никъде за нищо не е бил уличаван, има и адрес. И телефонче, то се знае. Виж, ако ти днес успееш да се срещнеш с Олга Виторт, а аз открия този Химин, ще можем да подходим към проблема от две посоки. Ако между Орехов и Власов има конфликт, свързан с работата, тогава един от тези двамата непременно ще е в течение. Ако не единият, другият. Покрай това можем да опитаме да поговорим и за отношенията между Филип и баща му. Освен това нали ни трябват всички телефонни номера на младия Орехов? Трябват ни. И Химин може да ги знае, а Олга — едва ли, най-вероятно тя знае само официалния му номер.
— Ами по принцип да — съгласи се Антон. — Да вървим да закусваме и ще започнем да ловим свидетели.
С Химин на Роман му провървя, откри го по телефона от първия опит. Вярно, Химин не изрази и най-малък възторг от перспективата да си губи времето в своя законен почивен ден за разговори със служител на полицията, но и не отказа, само помоли срещата да се състои максимално близо до дома му.