Антон пъхна в устата си още една лъжица от приготвения от дъщеря му „учебен“ десерт и набра номера на Дзюба.
— Ти къде си сега?
— Отивам да покажа портрета. Имам едно подозрение, че всичко ще се получи бързо и безкръвно — съобщи Ромка. — А, Каменская те е търсила, но ти си давал заето, та ми звънна на мен.
— И какво каза?
— Каза, че нейните момчета изровили нещо. Става дума за някаква сложна схема и аз разбрах само наполовина, но те са сигурни, че пак нашето момче е написало писмото на бизнесмена. Ти видя ли се с Виторт?
— Не още, чакам я, скоро трябва да дойде.
— Аха, добре, тогава аз тръгвам. Ако има нещо — ще ти звънна.
Антон отново остави слушалката и с опасение погледна купичката. Интересно, как ли може да свърши третият опит? Дали съвсем да не зареже тоя десерт? Фатален е някак си.
— Тате, ти защо не ядеш? — веднага чу гласа на Василиса. — Не ти ли харесва? Не съм ли се справила?
— Много е вкусно — усмихна се Антон. — Вече ставаш истинска домакиня.
— Видя ли! Нали ти казах, че Еля ме научи вече на всичко, не ни трябва никаква Лиза, тате, нали ми обеща! Сами ще се справим.
— Не съм забравил, Васюша, не е нужно да ми напомняш. Ето сега, пред теб, ще си доям всичко.
Направи страшна физиономия, нещо като закана, грабна с едната ръка чинията, с другата — лъжицата. Вася се заля в щастлив смях.
И отново иззвъня телефонът.
— Виторт съм — прозвуча в слушалката. — Ще бъда на паркинга след десет минути. Къде да ви чакам? Как ще ви позная?
— Заведението „Малкият Ру“, ще бъда с деца, на десет и на шест, момиче и момче. Няма да сбъркате. И не се тревожете, ще ви позная аз.
Нали не можеше да й каже, че вече се бе нагледал на снимките, поместени в личните страници на Олга Виторт.
— Деца, напред към колата! — високо изкомандва той. — Отиваме в „Мечо Пух“ да преяждаме със сладолед!
— Уррааа! — радостно викна Стьопка и се втурна да си обува маратонките.
— Тате, ами моето десертче? — огорчено попита Вася. — Ще го оставиш ли? Толкова се старах.
— За нищо на света! — възторжено обяви Антон, грабна обикновена супена лъжица вместо мъничката, която му бе подала Еля, и за три секунди опразни купичката.
На територията на увеселителния комплекс „Мечо Пух“ имаше много детски заведения, в които можеше да се хапне сладолед, но Антон Сташис избра именно „Малкият Ру“, в който обикновено имаше малко деца. Поначало това заведение бе замислено за родители, чиито деца са в киното или участват в забавления с професионални клоуни и аниматори. Едно такова „възрастно“ място, където е по-тихо и по-спокойно. И същевременно в менюто има всичко, което може да заинтересува деца на всякаква възраст — от съвсем малки до тийнейджъри.
Той веднага видя Олга Виторт. Беше точно като на снимките. Кой знае защо нейният делови официален тон по телефона бе накарал Антон да си представи жена, която във всяка свободна минута върши нещо важно и не може да си позволи да си пилее времето. Очакваше да види Олга с включен компютър или поне таблет, но нямаше такова нещо. Просто хубава миниатюрна млада жена на отдалечена маса. Масата до нейната също не беше заета, но на стола, както забеляза Антон, имаше някаква чанта.
Олга стана, подаде ръка отначало на Антон, после на Василиса и накрая на Стьопка.
— Олга Виторт — представи се три пъти тя, — много ми е приятно.
— Василиса Сташис — без капчица смущение каза Вася и стисна протегнатата ръка.
Антон си помисли, че сигурно момичето е свикнало от спорта да казва пълното си име, така че в това за нея няма нищо необичайно.
Стьопка, естествено, се попритесни, не се сети веднага как трябва да се държи — нали с него никога не бяха се здрависвали като с възрастен. Но Васка не се забави — наведе се към брат си и му пошепна нещо. През цялото време Олга търпеливо стоя с протегната ръка и чака мъничката длан на Стьопка да докосне нейната.
— Степан Сташис — важно изрече момченцето и веднага се покатери на стола.
— Две менюта, моля — каза Антон на сервитьорката с костюм, стилизиран като кенгуру, както изискваше дизайнерската концепция на заведението.
— Четири менюта, ако обичате — невъзмутимо каза Олга.
Антон й хвърли учуден поглед. Според него на децата изобщо не се полагаше меню. Обикновено той го четеше сам и предлагаше на сина си и дъщеря си да изберат от нещата, които смяташе приемливи за тях, а те или се Съгласяваха, или молеха да продължи да чете.