Олга улови погледа му, после погледна Стьопка.
— Защо, нима Степан не може да чете?
— Мога! — гордо заяви Стьопка. — Отдавна вече сам си чета книжки.
— Тогава ще можеш да прочетеш и менюто — каза Олга.
Вася смутено взе донесеното от сервитьорката меню с обложка със смешно кенгурче и въпросително погледна Антон.
— Избирай си — кимна той и погледна чантата, която все така стоеше на стола до съседната маса.
Вярно, в Москва отдавна не бяха се случвали терористични актове, но все пак безстопанствената чанта будеше у него чувство на тревога, особено когато наблизо имаше деца.
— Случайно да сте видели кой е оставил тази чанта? — попита той Олга.
— Моята е — отговори тя, без да откъсва поглед от менюто. — Заех съседната маса, за да могат децата да седнат там. Хем да са до вас, та да ги наглеждате, хем да не слушат нашите разговори.
Антон изпита леко недоволство от себе си. Защо ли той не се бе сетил за това? Наистина нямаше намерение да задава на Виторт някакви особени въпроси — за секс или за кървави подробности, но все пак. Тя беше права. А той — не.
— Тате, може ли за мен щрудел? — попита Стьопка. — И три топки сладолед.
— Може.
— Аз пък искам ето това — посочи Вася един ред. — Ти… ра… тирамису. Да. Вкусно ли е?
— Опитай и ще научиш — усмихна се Антон. — Ами сладолед?
— Естествено. С ядки.
Когато сервитьорката дойде отново, за да вземе поръчката, Антон по навик понечи да поръча вместо децата, но срещна погледа на Олга и премълча. Оказа се, че децата спокойно се справиха самостоятелно, обясниха добре какво искат. Само Стьопка се поколеба, докато отговаряше на въпроса какъв сок да му донесат. Накрая избра от ананас.
— И на младежите сервирайте на съседната маса, ако обичате — с нетърпящ възражения тон каза Олга. — Те ще седят отделно.
— Тате, защо ще седим отделно? — попита Василиса, когато сервитьорката прие всички поръчки и си тръгна.
— Защото вече сте големи — обясни Антон. — И спокойно можете да седите отделно и да си говорите за ваши неща. А ние с Олга ще си поговорим за неща, които са интересни на нас.
Със самочувствието, че е важна, Вася веднага стана и се премести на съседната маса, Стьопка я последва, а Олга протегна ръка, взе си чантата и я сложи до себе си. После се извърна към Вася.
— Василиса, ти имаш много силна ръка — каза. — Спортуваш ли?
— Да, тренирам айкидо. А вие?
— Само фитнес. Но пък редовно и отдавна.
Тя премести погледа си върху Антон и се усмихна леко смутено.
— Не сте могли да ме намерите по телефона, защото бях в спортната зала, после в басейна. Та за какво искахте да поговорим? За Власов ли? Защо полицията толкова се интересува от картините му?
— Полицията вече не се интересува от картините, с тях всичко е ясно. Полицията се интересува защо вие държите в отдела си такъв служител.
— Но нали вече всичко ви обяснихме. — В гласа на Олга нямаше нито възмущение, нито яд. Сякаш нищо не можеше да я изкара от равновесие. — Володя ми каза, че сте ходили при него и сте го питали как е попаднал в „Окси“. И той ви е казал, че го взех, защото за него ходатайства Ала Владимировна Томашкевич. Бил приятел на покойния й син и на Ала Владимировна не й беше безразлична съдбата му. Това е. Володя дълго време стоял без работа, пиел много и затова Ала Владимировна искаше да му помогне. Да, не споря, Володя не го бива за тази длъжност. Но той има работно място и твърда заплата, а това е важно. И после той все пак върши нещо, най-прости неща, но върши.
— Освен вас и Томашкевич, знае ли някой, че Власов е бивш спортист?
Олга отрицателно завъртя глава.
— Това е много болезнен момент за Володя. Той веднага ми каза, че има условие: никой не бива да знае, че е спортувал в миналото.
— Защо? Какво престъпно има в това? Разбирам да крие, ако е съден или има три развода и пет изоставени деца, или пък проблеми с наркотици. Но спортът? Обикновено хората се гордеят със спортното си минало и никога не го крият, а обратно, вадят го на показ. Това не ви ли се стори странно?
Олга сви рамене.
— Явно е психологическа травма. Володя не обича да говори за това, но когато Ала Владимировна ни запозна, той още доста пийваше и невинаги се контролираше добре, веднъж-дваж спомена, че няма да понесе, ако някой още веднъж го попита защо нищо не е излязло от него: нито спортист, нито треньор. Сестра му много го тормозела на тази тема. Всъщност това не е моя работа. Аз просто приех като даденост, че това е болезнен за Власов въпрос. Ала Владимировна ме помоли — значи трябваше да й услужа, дори да не разбирам нещо.