Донесоха поръчките, децата лакомо се нахвърлиха на десертите си, Антон и Олга бяха поискали само кафе.
— Кажете, Олга, вашият отдел често ли работи с фирма „Файтър Трейд“?
— Постоянно. Защо?
— Познавате ли Филип Орехов?
— Разбира се, точно той отговаря за доставките за нашата верига.
— Как ще оцените неговите делови качества?
Олга внимателно погледна Антон и едва забележимо се усмихна.
— Мислех, че ви интересува Володя, защото са убили неговия треньор и вие май подозирате него. Какво общо има Филип?
— И все пак — настойчиво каза Антон. — Какво можете да кажете за Орехов-младши?
— Нищо хубаво. И той е нищожество, в смисъл на работата, като Власов. Но Власов много добре разбира мястото и нивото си. А Филип е недоволен от своето положение, иска да бъде значим, макар да няма никакви данни за това. Нехранимайко и разсипник. И все пак: защо ме питате за Орехов?
— Интересува ме дали Власов може да е имал някакви конфликти с Филип Орехов, свързани със сътрудничеството между вашите фирми. Работни конфликти.
— Работни конфликти? — Олга се загледа в Антон, напълно смаяна. — Никога. Заявявам го най-категорично. Нито Власов, нито Орехов-младши са фигури, които вземат решения. Тоест по длъжност те, разбира се, трябва да ги вземат, но поради личностните им качества никой не им поверява това задължение. Те и двамата са абсолютно некомпетентни. Решенията вземам аз като началник на отдела и началникът на отдела по работа с ВИП клиенти от „Файтър“. В краен случай — старши мениджърът на този отдел. Власов и Орехов са просто пешки, работни кончета, които определено нямат какво да делят. Нещо повече, Филип дори не забелязва Володя. Според мен дори не му знае името. Много ще е дори само ако разпознава физиономията му.
— Тоест вие смятате, че между тях няма никакви контакти?
— Ами много ще се учудя, ако има.
Антон обърна внимание, че докато отговаряше на въпросите му, Олга току поглеждаше към децата на съседната маса. Поглеждаше ги внимателно, зорко, но при това не и строго.
— Значи според вас Владимир Власов съвсем за нищо не го бива?
— Само като служител в моя отдел. Във всички останали отношения той е грамотен, начетен и неглупав човек. Рисува картини. Не мога да съдя доколко е талантлив като художник, не разбирам от това, според мен са доста еднообразни. Но нали самият факт, че човекът дълги години се е занимавал с едно нещо и изведнъж се е захванал с друго, съвършено различно, говори много, съгласете се. Не всеки е способен на това. Все пак повечето от нас обикновено влизат в някакъв коловоз и се движат по него, докато не ги поканят да се пенсионират.
— Казахте: начетен е — забеляза Антон. — Нещо конкретно ли имахте предвид?
— Веднъж той много ме изненада. — В този момент Олга се усмихна слънчево и някак възторжено и напълно изгуби облика си на строга делова жена. — Именно благодарение на Володя Власов аз научих за термина „газлайтинг“ и за филма „Газова светлина“. Вие гледали ли сте този филм?
— Не. Дори не съм чувал за такъв филм.
— Ето, и аз не бях чувала! Това е американски филм от четирийсетте години, спомнят си го предимно специалисти, киноведи, кинокритици. А нашето поколение и представа няма, че той съществува. Оказа се, че Власов познава този филм, и то не просто е чувал за него. Майка му преподава във ВГИК и американското кино от трийсетте-четирийсетте години е нейна специалност, така че Володя явно е гледал тези филми заедно с нея. Антоне — внезапно сниши глас Олга и се наведе над масата, за да доближи лицето си до неговото. — Степан изпусна сладоледа си върху дънките, кажете на Василиса да вземе салфетка и да му помогне да се избърше.
Антон се извърна към децата. И наистина: на коляното на Стьопка се мъдреше голямо петно от бързо топящ се сладолед. Той скочи сам да избърше петното, но кой знае защо се сети за странните думи на Олга: „Кажете на Василиса“. Чудна работа. Но още по-чудно беше, че я послуша.
— Вася! — извика той момичето и му посочи с поглед мястото на „аварията“.
Васка веднага стана и се засуети около братчето си. Антон погледна Олга с интерес.
— Може би ще ми обясните?
— Какво?
Тя го гледаше със сияещите си тъмнокафяви очи изпод дългия бретон и от тези очи буквално изригваха и нежност, и смях.
— Своите педагогически похвати.
Тя отново се наведе над масата, този път Антон се доближи до нея.