— Никакви похвати. Просто добре си спомням себе си като малка. Не можех да понасям да се държат с мен като с малко дете. А ако ми говореха като с равна, бях готова планини да повдигна. И изобщо не обичам глезотии. Детето е личност и всяко дете е много по-умно, изтънчено и наблюдателно, отколкото мислят за него възрастните, особено неговите родители. А всяка личност е достойна към нея да се отнасяме с уважение. И във всеки случай ми се струва, че не бива да правим вместо детето неща, които то прекрасно може да свърши само.
— Включително да си избира храна от менюто ли? — засмя се Антон.
— Включително и това — много сериозно кимна тя. — Разбирам, вие се страхувате, че ако ги оставите сами, те ще поръчат цели купчини храна, с която няма да могат да се справят. Но както виждате, те направиха абсолютно нормален избор: по един десерт и по една порция сладолед. Не по десет и дори не по пет. И изобщо имате прекрасни деца!
Антон се разтопи от удоволствие.
— Наистина ли?
— Абсолютно.
При тези думи лицето на Олга Виторт така грееше и беше толкова искрено, че на Антон вече не му се вярваше, че тази жена се стреми да прилича на Лара Крофт. Ами ако я попита? Само че внимателно, за да не излезе наяве неприличното обстоятелство, че оперативните работници са се ровили в личната й кореспонденция и изобщо някак са събирали информация за нея в интернет.
— Олга, Власов ми каза, че в работата ви наричат Лара Крофт. Вярно ли е?
Тя мълчаливо кимна.
— Да. И какво?
От сияйната усмивка не остана и следа, отново пред Антон седеше съсредоточена и напрегната събеседничка.
— Нищо, просто ми е интересно защо.
— Това е свързано с кариерата ми — кратко отговори тя. — Ако не си строг в бизнеса — нищо няма да постигнеш.
— А какво искате да постигнете вие? Висок пост?
Тя замислено поклати глава и неочаквано отново се усмихна — меко и сякаш дори неуверено.
— Искам само едно: независимост. А независимост могат да дадат само парите. Аз ще градя кариерата си точно до момента, когато спечеля достатъчно.
Антон не беше напълно съгласен с такава позиция, но не се захвана да спори. Какъв смисъл има? Важното беше, че научи каквото искаше да научи. И за Владимир Власов, и за неговата началничка Олга Виторт.
Поиска сметката и Олга веднага извади портмонето си и сложи в папката с касовата бележка парите за изпитото кафе. Антон оцени този жест и не възрази, макар че сумата нямаше да го разори. Жената се стреми към независимост, защо да й пречи?
Още щом излязоха от заведението, за огромно учудване на Антон Стьопка хвана Олга за ръка.
— А ще дойдете ли с нас на люлките?
Гледай ти. Стьопка дори не се доближаваше до Лиза, а ако тя се опиташе да го прегърне — старателно се измъкваше.
В днешните планове на Антон Сташис не влизаха люлки. Трябваше да отведе децата при Еля и да хуква за Москва. Изразително погледна часовника си.
— Не сме се разбирали за люлки — отговори твърдо. — Аз трябва да се върна на работа.
— Иихх, тате — захленчи Стьопка, при това кой знае защо дърпаше за ръката Олга.
— Стьопа! — строго каза Василиса. — Ти какво, не чу ли? Татко трябва да върви на работа.
— Ами нека той отива на работа, а ние с леля Олга ще отидем на люлките.
— Не, Степан, днес няма да стане — напълно сериозно отговори Олга. — Ако се бяхме уговорили с теб предварително за това — друга работа. Но нали не сме се разбирали. И аз трябва да вървя на друго място.
— А ако после се разберем, ще дойдете ли с нас да се люлеем? — не пускаше ръката й момченцето.
— Ако се разберем — непременно. Нали сме големи хора, а големите винаги първо се уговарят. Нали така?
— Да — важно кимна Стьопка и с явна неохота пусна ръката й.
Те се сбогуваха на паркинга и всеки пое в своята посока. Стьопка изглеждаше разстроен. Вася се беше замислила за нещо.
— Кога ще си дойдеш? — тъжно попита момиченцето, когато слезе от колата пред къщата, където живееше Еля. — Утре ли?
— Не обещавам — честно отговори Антон. — Нали разбираш, това не зависи от мен. Такава ми е работата.
— Разбирам, тате. Ами Олга…
Тя млъкна смутено.
— Какво за Олга?
— Тя ще дойде ли пак при нас?
Антон притисна металното кръгче на електронния ключ до ключалката и побутна портичката.
— Едва ли.
— Но нали е твоя позната?
— Не съвсем. Трябваше да я питам нещо по работа. Сигурно повече няма да се видим. Защо? Тя хареса ли ти?
Вася неопределено сви рамене и изведнъж изтърси:
— Тя е по-добра от твоята глупава Лиза! Умна и добра! А твоята Лиза е лоша! И с нея е студено.