— Неведнъж? — учуди се Фьодор. — Ама той какво, преправял е оръжията на едно и също място? Да не е абсолютен кретен? Не се ли е страхувал, че ще го запомнят?
— Там, в работилницата, е голяма бъркотия, работят и с пушки, и с пистолети, никакъв ред няма. Сигурно Орехов се е надявал, че няма да го запомнят. Разбираш ли, Федя, той има една особеност — взе да обяснява Дзюба. — Дефект — не запомня физиономии. Та е отишъл в тази работилница за пръв път, просто да се огледа, да се запознае, а когато е отишъл за втори път, му се е сторило, че хората там са съвсем други. Тоест нещо като хан — много служители и много клиенти и никой не познава другите. А хората са били едни и същи и прекрасно са запомнили Филип. А той най-спокойно е носел там оръжие след оръжие. Отначало е занесъл двата, онези, които е придобил законно, после е ходил още три пъти, носел е по един травматик. Майсторът е бил един и същ, но Орехов се е разбрал с него и той няма да каже нищо за протокол, обаче свидетели, които са го видели там, има колкото щеш.
— Значи всичко пет? — уточни Улянцсв. — А ние имаме четири случая с огнестрелно оръжие. Излиза, че той планира още едно убийство?
— Не, едва ли — успокои го Антон. — Имал е наум още една жертва, една лелка от Московския комитет на спорта, която навремето е попречила на Власов да замине за чужбина, но други хора благополучно са очистили дамата по друг повод. Така че оръжието просто не е влязло в работа.
— Ааа — проточи Фьодор, — ясно. Ами откъде се е сдобил с трите незаконни травматика?
— Е, приятелю сърдечни, имай малко съвест — избухна в смях Зарубин. — Остави поне нещичко и на нас, гладните сирачета. И така ще излезе, че ти като главен, тъй да се каже, шеф, си открил заподозрения и си ни възложил да намерим източниците, от които е придобито оръжието, и ние сме ти ги намерили. Но засега не казвай това на Баглаев, съгласен? Там има още някои неща за проверка. И после, нали това няма значение за следствието, Орехов и без това ще каже при разпита, че е купил оръжието от неустановено лице, и няма да си спомни датата, и мястото ще сбърка.
Улянцев събра всички предадени му материали, грижливо ги сложи в папката, погледна часовника си.
— Днес Ахмедич пак е на денонощно, седи в кабинета си, най-подходящото време за този разговор. Разбира се, ако не го дръпнат за местопроизшествие. Но времето е хубаво, топло, сухо, съботни следобед и вечер. Ако ще става нещо, то ще е в областта, в града почти няма хора. Да се надяваме, че всичко ще завърши благополучно.
Вече пред вратата той изведнъж се спря и погледна Зарубин.
— За документчето от главното управление сигурно ли е? Да няма туй-онуй?
— Оттук да не мръдна! — закле се подполковникът.
Няколко минути те седяха мълчаливо, сякаш се страхуваха да не нарушат крехката тишина в кабинета.
Пръв заговори Зарубин:
— Забъркахте ме вие в не знам каква каша… Съвсем омотахте Улянцев. Пак добре, че той не схваща много бързо, защото инак щеше да направи на пух и прах вашите приказки. Има два много опасни момента: мотивът и петото оръжие.
— Я стига, Сергей Кузмич — весело отвърна Дзюба, който смяташе, че разговорът с оперативния работник „от района“ бе минал повече от успешно, — че какво за мотива? Нима това е най-важното? Ей го, Баглаев прибра Ламзин само заради единия мотив — и какво? Както нямаше, така и няма никакви доказателства.
— Така като гледам, Рома, ти се учиш да лъжеш буквално пред очите ми — с шеговито неодобрение му се закани с пръст Зарубин. — Внушаваше на Улянцев, че Власов и Орехов се познават добре и при тях може мотивът да е паричен, а може и да е от чисто приятелство. Приятел отмъщава за приятеля. Красиво изглеждаше, чак и аз се заплеснах. Но нали всички ние тук прекрасно знаем, че няма нищо подобно. Не са никакви приятели и дори не е доказано, че се познават, няма нито един контакт помежду им извън „Оксиджин“. Власов няма и пари да плати толкова много поръчкови убийства. И Орехов кой знае защо залива Власов с помия в интернет. Вие, между другото, премълчахте и че именно Орехов се е опитвал да рекетира Ханджумян. Не, както щете, но с мотива сте изпаднали в пълно объркване. По-точно изобщо не намирате мотив.