Тя натисна на „пауза“, затвори пъзела, излезе в търсачката и без сама да знае защо, затърси информация за англоезични режисьори, четеше биографиите им, заглавията на филмите, имената на актьорите, които бяха играли в тези филми.
„Търся нещо — бръмчеше в главата й натрапчива мисъл. — При това моето подсъзнание знае какво именно, а на ниво съзнание то не излиза. Защо чета това? Какво искам да намеря тук? Хем определено искам нещо да намеря, само че не мога да разбера какво именно.“
Ядосваше се на себе си и въпреки това продължаваше методично, файл след файл да отваря информацията и да я преглежда, дори без да се опитва да я осмисли или запомни. Накрая стигна до Хичкок, на екрана на таблета се появи списък на филмите му. Настя знаеше повечето от тях — преди няколко години Льошка й беше подарил колекция дискове с филмите на Хичкок в дебели кутии и когато се пенсионира, тя успя да изгледа петнайсетина филма на майстора. „Дамата изчезва“, „Подозрение“, „Небезизвестните“, „Север — северозапад“, „Психо“, „Набеден за виновен“, „Непознати във влака“…
Звънна телефонът. Антон Сташис й каза, че Улянцев е успял. И дори доста лесно, защото Баглаев все пак е голям професионалист, макар и с характер. И самият той вече, ако се съди по разговора с Федя, отдавна бил усетил, че се движи в погрешна посока, но просто не виждал друга.
Настя пъхна телефона в джоба на якето си и се обърна към адвоката.
— Май всичко е наред. Поне Фьодор е излязъл от кабинета на следователя жив и без телесни повреди.
— Това е добре — кимна Кирган. — Ще изчакам за приличие двайсетина минути и ако Баглаев не излезе за произшествие, ще рискувам да му се обадя по телефона. Ако се съгласи да ме приеме сега, значи сме успели и тогава… — Той не успя да завърши фразата си, когато иззвъня телефонът му. — Сигурно Антон е решил да съобщи и на мен за по-сигурно — предположи Виталий Николаевич, прие разговора и веднага веждите му подскочиха: — Баглаев е.
Той заговори, сякаш нищо не е било:
— Слушам ви, Тимур Ахмедович. Не, не, моля ви, разбира се, не спя, че то е още детско време, няма дори десет. Защо, какво се е случило? Разбира се, ще дойда, без проблеми. Един момент, да видя как е със задръстванията. Е, навигаторът ми обещава, че ще стигна до вас за двайсетина минути. Ще ме изчакате ли? Аха, вие сте на дежурство. Ама разбира се, Тимур Ахмедович, ако ви се наложи да излезете за произшествие, ще ви чакам да се върнете. Не, не се тревожете, ако ви няма, ще почакам в колата, тук е удобно. Разбрахме се.
Кирган изключи телефона и замислено потърка с пръсти мястото между очите си.
— Някак неочаквано се обръщат нещата. Бях се готвил за друго. Но при всяко положение фактът, че Баглаев сам ми се обади веднага след разговора с Улянцев, говори, че мозъкът му е буден и работи бързо. Какво пък, Анастасия, вие можете да си тръгвате. Благодаря ви, че дойдохте и успяхте да споделите с мен цялата информация и съображенията си, сега ще отида при следователя добре въоръжен. Изглеждате уморена, та вие не сте спали миналата нощ.
— Ще остана — продума през зъби Настя. — Знам ли как ще потръгне разговорът ви. Тогава ще имам време преди сутринта да предложа някакъв нов план. Не се тревожете за колата, аз ще се преместя в своята, а вие вървете.
Кирган весело се разсмя.
— А, не! Ще тръгнем заедно с моята таратайка. Ами ако се наложи да чакам Баглаев, в случай че го извикат на местопроизшествие? Ще ми правите компания, та времето да мине по-леко.
Изчакаха обещаните двайсет минути, след което отидоха пред сградата на следствения комитет. За всеки случай Кирган звънна на Баглаев, който, за щастие, се оказа все още в кабинета си.
— Е, ще тръгвам, с Господа напред — усмихна се той на Настя, макар че очите му оставаха сериозни и в тях се бе притаил опасният блясък на готвещ се за скок звяр.
— Късмет!
Тя гледаше как адвокатът влиза във входа, после бавно премести погледа си върху таблета, на чийто екран все така се четеше списъкът на филмите на Хичкок. „Непознати във влака“. Господи, колко било просто.
Детските и училищни години на Владимир Власов и Филип Орехов, уви, бяха минали през предкомпютърната ера, затова, докато чакаха да дойде понеделникът и следователят Баглаев да започне да изисква другите наказателни дела за престъпленията, извършени вероятно от Орехов, Антон Сташис и Роман Дзюба старателно събираха сведенията, които бяха достъпни, през неделния ден. До вечерта се разбра, че по този начин детективите няма да постигнат много.