Власов и Орехов никога не бяха живели не само в един и същи блок или на една улица, но дори не и в един район, бяха посещавали различни ясли и детски градини и бяха учили в различни училища. Нещо повече, пътищата на майката на Власов и бащата на Орехов също никога и никъде не бяха се пресичали. Съпругата на Вадим Константинович Орехов, майката на Филип, бе починала много отдавна, оттогава Орехов-старши не беше се женил официално, но естествено, бе имал връзки. Тези дами също бяха проверени, макар и доста повърхностно. Изобщо не успяха да открият бащата на Владимир Власов — както се разбра, той от дълги години не живеел в Москва.
— Край, Ромич, аз се скапах — честно призна Антон към края на деня. — Вече не съм способен да мисля. Хайде да те хвърля до вас и ще вървя да се наспя. А ако искаш, ела вкъщи.
— Ами децата? Еля сигурно вече ги е докарала, нали утре е понеделник, Васка е на училище.
— Ех ти, бездетен бекярин такъв — разсмя се Антон. — Какво училище? Започна ваканцията. Еля се обади днес и предложи да задържи децата при себе си извън града, само ще води Васка в спортната школа, когато трябва. Разбирам я, така й е по-удобно, там Трушчов й е подръка, нали й е съсед, живеят през една къща. И може да не става толкова рано. Аз се съгласих, нека седмица-две поживеят в екологични условия. Вярно, децата ще ми липсват — добави той тъжно. — Надявам се, че и аз на тях. Но обективно при Еля са по-добре.
— Значи и ти си ерген? — зарадва се Дзюба. — Тогава да вървим у вас. Защото вкъщи вече ме тормозят, не ме оставят да си почина.
— За какво е конфликтът? — без никакъв интерес попита Антон, просто от учтивост.
— Заради Дуня.
— Стига, бе! — не повярва Сташис. — Недей да лъжеш! Никога няма да повярвам, че твоята Дуня може да не хареса на някого. Та тя е същински ангел, вече не произвеждат такива момичета, още от края на деветнайсети век.
— И все пак — мрачно потвърди Роман. — Мама смята, че по-добре от мен знае как трябва да живея, как да се обличам, колко да спя и с какво да се храня, а Дуняша смята, че това е хиперопекунство, че мама ми отнема свободата като личност и се опитва да ме мачка, като ми пречи да се развивам и вземам правилни решения. Хем не само смята така, но го и казва в очите на мама. Наистина, извънредно вежливо, коректно, без грубиянство, но твърдо.
Кой знае защо Антон се развесели.
— Виж я ти Дуняша! От всяка бих го очаквал, но не и от нея. Слушай — изведнъж се сети той, — ами че ние нямаме храна. Еля беше сготвила само за два дни и ние с тебе изплюскахме всичко. Трябва пътьом да се отбием в някой магазин.
— Да се отбием. А може и да помолим Дуня да дойде и да сготви, нищо няма да й струва. А, Тоха?
— Аха — засмян кимна Антон, — и ще остане да нощува с теб. Ти кого смяташе да мамиш, а, хлапако?
Роман пламна.
— Е, стига и ти — смотолеви. — Аз исках за по-лесно.
Антон се накани да отговори нещо шеговито-ехидно, но в никакъв случай обидно, но го спря сигналът от телефона: бе пристигнал есемес.
Есемесът се оказа неочакван: „Удобно ли Ви е да говорим, ако Ви набера сега? Олга Виторт“.
И защо пита така? Не, ясно, тя е делови човек и като всеки делови човек прекрасно разбира, че невинаги е удобно отсрещният да разговаря, затова е приготвила в телефона си шаблон с такъв текст и когато трябва, предварително го изпраща на човека, с когото иска да говори. Но да постъпва така с оперативен работник, и то в десет и половина вечерта? Впрочем може да е просто навик, стандартно поведение с всички.
Той не изпрати отговор, а просто набра телефона на Олга.
— Случило ли ви се е нещо? — попита.
— Не, при мен всичко е наред — гласът беше, както и вчера, строг, хладен и неизразителен. — Вие ме помолихте да поговоря с Ала Владимировна за Володя, все пак тя го познава от дълги години, а аз практически не го познавам, просто го държа в отдела си и му позволявам да получава заплата. Та значи, аз говорих днес с нея.
— И какво каза тя?
— Нищо. Никога не е чувала Володя да споменава името на Филип Орехов. Дълго разговаряхме с нея с кого може изобщо да е другарувал Володя, с кого може да се е виждал, като се има предвид характерът му. Филип никак не подхожда за негов приятел, абсолютно никак. Но работата дори не е там. Аз закарах Ала Владимировна на снимки и непрестанно си мислех за нашия разговор с вас, за вашите въпроси. И стигнах до извода, че между Володя и Орехов не може да е имало никакви отношения. И въпросът тук не е толкова във Володя, колкото в самия Орехов. Разбирате ли…
— Почакайте, Олга — прекъсна я Антон. — Хайде да поговорим подробно и без бързане. Сега вкъщи ли сте?