— И Шокин ли утре ще арестуваш сам? — с ужас попита Дзюба.
— Както се случи. Ако днес успея да намеря Журихин и да получа показанията му, утре може да дам Шокин и на други, това вече няма да има принципно значение. Виж, ако Журихин се опъне, тогава ще трябва първо лично да разговарям с Шокин и дълго и отегчително да го убеждавам да признае. Добре ще е до този момент експертите да дадат заключение по потно-мастните следи.
— А за кога го обещаха?
— Заклеха се да го дадат днес до обяд. Между другото, и Шокин, и Журихин са прекарали целия си живот в родното си градче, така че медицинските им картони са налице в местната поликлиника. Шокин е с кръвна група А-положителна, Журихин — с В-отрицателна. Хубава комбинация, не се среща на всяка крачка. И ако се окаже, че и на ножа, и на кутията от ножа има следи и от единия, и от другия, можем да се успокоим и да смятаме делото за приключено. Сега, Ромич, слушай своите задачи за днес.
Дзюба пусна душа и дръпна завеската. За да не се надвиква с шума от водата, Антон трябваше да седне в края на ваната откъм противоположната на душа страна и да подаде глава, като се пази от пръските със същата завеска. Докато Ромка се търкаше с гъбата, Антон му преразказа наученото от Олга снощи.
— Ето защо ти, Ромич, звъниш на Каменская, падаш в нозете й и я молиш да организира среща с Олег Семьонович Усиков.
— Защо?
— Защото ни е нужен добър, доброжелателен контакт с Орехов-старши и такъв може да ни осигури само Усиков. Вадим Константинович Орехов е нашата последна надежда. Само той може да знае защо неговият син отмъщава на Владимир Власов, защото, както вече изяснихме, никой друг не знае това. Трябва да разберем защо Филип Орехов не само в интернет лъже за Власов, но говори гадости за него и на баща си. Докато не схванем смисъла на тази комбинация, няма да мръднем нито крачка напред.
— Момчета, къде се заплеснахте? — чу се иззад вратата гласчето на Дуня. — Всичко е готово, вече изстива. И телефоните ви звънят, та се късат. Да ви ги донеса ли?
Антон открехна вратата на банята и протегна ръка.
— Дай ги.
Дуня му донесе двата мобилни телефона, единият от които в момента не издаваше звук, а вторият натрапчиво пееше електронна мелодия. Докато Антон затваряше вратата, телефонът млъкна. На двата дисплея светеше надпис: „Каменская, неприети повиквания 3“. Говорим за вълка…
— Тоша, нима ти сам си сготвил толкова храна? — попита Дуня, когато всички седнаха на масата. — Извинявай, срам ни е, че нищо не направихме.
— И аз нищо не съм готвил — засмя се Антон. — Спал съм като заклан. А през това време една добра фея е шетала в кухнята. Не се притеснявайте, деца, всичко е наред.
Едно от неоценимите качества на Дуняша беше, че не задаваше излишни въпроси. С някакъв невероятен усет тя винаги точно отгатваше за какво може да попита и кога е по-добре да премълчи. А пък на Дзюба той и без това вече бе разказал всичко.
— Анастасия! — Широко разперил ръце, Олег Семьонович Усиков тръгна към Настя Каменская, до която пристъпваше от крак на крак Дзюба. — Моя не първа, но вечна любов! Какви ветрове те довяха до мен?
Той ги посрещна във фоайето, при поста на охраната, заведе ги в кабинета си и веднага сложи пред Настя пепелник.
— Предполагам, че не си се отказала от вредния си навик? — попита насмешливо.
— Не — завъртя глава Настя. — Не съм и помисляла. А ти, гледам, си се отървал.
— Отдавна, вече седма година. Веднага напълнях с двайсет кила, представяш ли си? После четири години ги свалях. Е, казвай какво те мъчи, красавице Настюшка?
— Трябва да се видим с твоя шеф. Но не просто да се видим така, че той да ни изслуша и да ни отпрати, а така, че да се отнесе максимално внимателно и сериозно към това, което ще кажем или попитаме. И да не си гледа постоянно часовника и да не мърмори, че има важни преговори и договори за милиони, а ние му отнемаме времето с някакви глупости. Защото, Олег, работата наистина е сериозна.
— За какво става дума? — кратко се поинтересува Мустака.
— За Филип Орехов — също тъй кратко отговори Настя. — Между другото, ти отдавна ли работиш при Орехов?
— Отдавна — кимна Олег Семьонович, — почти десет години.
— Това е добре. Тогава ще си поговорим първо с теб, може би ще ни кажеш всичко, така че няма да е нужно да тормозим шефа ти. Да си чувал нещо за познанство между Филип и някой си Владимир Власов?
— Това е онзи бивш спортист, така ли? Май беше фигурист?