— Да, той е.
— Не — позасмя се Мустака, — за чуване не съм чувал, но знам. Гадно типче, от такива чакай само неприятности.
— А да обясниш по-подробно? — помоли Настя. — Какво значи „не съм чувал, но знам“?
— Това значи, че Вадим Константинович от време на време ми възлага да проверявам контактите на скъпоценното му синче. И щом синчето казало на татко си, че се е сдобило с нов познат със съмнително поведение, шефът веднага ме помоли да науча какъв е и що за човек е. Е, измъкнах името от Филип, хем така, че той дори не забеляза, а останалото беше въпрос на техника. В интернет прочетох много интересни неща за този Власов. Безделник и боклук. Но май засега не въвлича Филип в нищо престъпно, просто се мотаят заедно, така че не виждам основания да бия тревога.
— Значи се мотаят заедно — замислено проточи Настя. — Кажи, Олег, а тези техники, с чиято помощ ти изпълняваш заданията на шефа ти, винаги ли са едни и същи?
— Разбира се. Щом методът работи, защо да го променям?
— И ти работиш обикновено тук, в кабинета си?
— Естествено — усмихна се Мустака. — Аз съм като добър палач: не нося работа в дома си.
— И всички компютри на „Файтър“ работят от един сървър?
— Ами да, като във всички фирми.
— Колко хубаво — внезапно се развесели Настя. — Ами я кажи и още нещо, Олег: Вадим Орехов има ли и други наследници освен сина си Филип?
— Не, никакви.
— Прекрасно! Следващ въпрос: в течение ли си, че Филип е вземал разрешение за травматично оръжие и с това разрешение е купил два травматика?
— Разбира се.
— Той сам ли ти го каза?
— Хайде де, ще ми каже той! — отново се засмя Усиков. — Обаче ми съобщиха.
— И къде ги държи?
— Вкъщи, в своята стая. Поне аз на два пъти съм ги виждал там, когато съм преглеждал стаята на Филип в негово отсъствие.
— Ти обискираш стаята му? Защо?
— Е, как защо, любов моя — учуди се Мустака. — Шефът ми нарежда да бдя — аз изпълнявам. Търся дрога. Засега, слава богу, нито веднъж не съм намирал нито прахчета, нито спринцовки, нито таблетки. Такива интимни задачи шефът възлага лично на мен и аз ги изпълнявам сам, никого не посвещавам.
— А пистолетите оглеждал ли си?
— Не, дори не съм ги докосвал. Нали разбираш, оръжието е деликатна работа. Ще пипна, а после Филип току-виж направил някоя глупост, пък аз да вървя да доказвам, че нямам сестра. Не ми е поставяна задача за оръжието, така че не съм го пипал, нито пък съм го търсил специално. Когато ми е попадало пред очите, забелязвал съм го — лежи си там, а когато го е нямало…
Олег Семьонович изразително разпери ръце.
— Разбрах — кимна Настя. — Значи си виждал два пистолета?
— Отначало два, първите два-три пъти си бяха един до друг на камината, напълно открито. После постоянно виждах само един. Сигурно Филип взема единия в колата си, нали знаеш колко бандити има по нашите пътища, хем нарочно те засичат, за да те оберат, че и чанти крадат. Но един пистолет има със сигурност.
— Кога го видя за последен път?
— Преди седмица, когато за пореден път оглеждах стаята.
— Дай да направим един бартер — предложи Настя. — Сега ние ще ти разкажем една интересна история, а срещу това ти още днес ще провериш този пистолет. И в зависимост от това, което ще ни съобщиш, ние ще решим нужна ли ни е лична среща с твоя шеф, или не ни е нужна. Съгласен?
— Е, то зависи каква е историята! — разсмя се Усиков. — Може да е скучна. Или и без това да я знам.
— Гарантирам ти: няма да скучаеш — обеща Настя.
Да се открие жилището, наето от Игор Журихин, се оказа лесна работа. Антон дори не бе възнамерявал да търси в новите блокове, разбираше, че наемът на такъв апартамент едва ли ще е по джоба на човек, пристигнал от малък град. Ето защо, като намери участъковия, той веднага попита за дадените под наем жилища в стария жилищен фонд, тоест по-евтините. В този микрорайон имаше съвсем малко стари, овехтели блокчета и участъковият знаеше наизуст дадените под наем апартаменти.
— Да дойда ли с теб? — предложи капитанът, млад, но як, явно в прекрасна физическа форма.
— Ела — кимна Антон. — Че знам ли… Не вярвам човекът да има оръжие, но с нож борави много добре.
Сташис вече беше получил отговора на експертите: на кутията били намерени следи, оставени от хора с А-положителна и В-отрицателна кръвна група, докато на ножа, с който е била убита Ина Ефимова, следите били само от човек с В-отрицателна група. От Игор Журихин.
Те влязоха заедно във входа, качиха се на втория етаж и участъковият натисна копчето на звънеца. Не работеше. Тогава той потропа с юмрук по вратата.