Списъка на хората, които бяха съсипали живота му.
Изготвянето на този списък не отне кой знае колко време — Владимир Власов много пъти бе връщал в паметта си своя живот в спорта, всички негови перипетии. Нямаше претенции към хората, които му бяха пречили, бяха му подлагали крак или му бяха правили мръсно в името на собствената си кариера, спортна или чиновническа. Разбираше: такива са правилата в този свят и никой не може да играе другояче. На тези хора — и на съдиите, които бяха намалили оценките му, и на партньорката си, която го бе изоставила, и на много други — той бе простил. Всъщност и от самото начало не им се бе сърдил, разбирайки, че не са могли да постъпят другояче. Ако беше той на тяхното място — щеше да постъпи по същия начин.
Но на онези, които просто така, заради пари или заради някакви други изгоди го бяха унищожавали — на тях Власов не бе простил.
И първи в този списък беше Михаил Валентинович Болтенков, който изведе юношата Власов до златния пиедестал на шампионата на Русия и го изостави. Даде го на младата, неопитна и бездарна треньорка Людмила Волинец. И не просто го даде, а го продаде за пари, защото бе изгубил всичко в една от разпространените в онези времена финансови пирамиди. Продаде го като роб на пазара, вземайте — който даде повече! Това беше предателство и именно след него цялата по-нататъшна кариера на Владимир Власов тръгна надолу.
Втора беше Ина Викторовна Ефимова, една отвратителна дебела лелка, която веднъж Володя, който закъсняваше за тренировка и тичаше презглава по дългия коридор в Двореца на спорта, едва не събори. Ефимова — с пъстра рокля на цветя, разнасяща задушлива гадна миризма на парфюм — му крещя като луда, нарича го с какви ли не думи, заплашва го с всички небесни наказания. Искаше Власов да се извини. А той бързаше, беше нервен и не искаше да се извини. Просто й обърна гръб и продължи да тича, докато зад гърба му хамалските ругатни продължаваха.
Паметта на Ина Викторовна се оказа не просто добра, а отлична. Същия ден тя отиде на тренировката в групата на Власов, престори се, че се интересува от успехите на учениците и между другото попита за имената на няколко души. И кога го настъпи подходящият момент, го препъна. Да, Ефимова беше алчна и не смяташе за правилно спортисти да бъдат пускани да се състезават за друга федерация срещу обикновеното „благодаря“. Тя жестоко мразеше тогавашната треньорка на Володя Людмила Волинец, а покрай нея и всички нейни спортисти.
Но съвсем отделна, специална омраза изпитваше конкретно към майстора на спорта Власов. Защото той не й се бе извинил и й бе обърнал гръб. На нея! На могъщата Ина Ефимова от Московския спортен комитет, пред която всички трепереха и падаха в краката й, защото с ръководството на Федерацията по фигурно пързаляне на Русия я свързваха стари, лични и много приятелски отношения, здраво обвързани с пари.
Трети номер в списъка на Владимир Власов беше полицаят, който някога бе взел пари, за да разиграе комбинация, в резултат на която на много важно за Власов и неговата партньорка състезание в състава на съдийската бригада бе въведен нужен на съперниците им съдия. На съдиите Володя не се сърдеше, разбираше, че те са хора зависими, подчинени, че трябва да правят каквото им нареди Федерацията, инак ще ги изхвърлят от играта. Но онзи полицай, който по онова време още се наричаше милиционер, не правеше кариера в света на спорта. Той просто бе взел пари. И не биваше да живее.
На четвърто място в списъка беше Хрант Артурович Ханджумян, който бе купил Коля Носуленко, а чрез него — ръководството и на Двореца на спорта, и на спортната школа, та неговият бездарен, абсолютно некадърен син да остане в групата. Излезе заповед да се направят съкращения, трябваше да освободят двама спортисти и вместо Вартан Ханджумян, който прекрасно щеше да си живее живота без фигурното пързаляне, от групата извадиха талантливо момче, което бяха поверили на Власов, начинаещ тогава треньор.
Вярно, треньори от друга група веднага грабнаха това момче, то наистина беше талантливо и след няколко години започна да показва отлични резултати, но Владимир не можеше и не можеше да се отърве от мисълта, че ако на него бяха дали възможност да работи с момчето, тези резултати щяха да бъдат и негова заслуга. Негова, а не на други. И той щеше да се прояви като перспективен треньор. А този тъп бизнесмен с неговите кой знае как спечелени пари съсипа всичко това.
И накрая, пета в списъка, беше Галка, бъдещата жена на Коля Носуленко. За нея дори не му се искаше да си спомня. Развратница и гадина. Следеше всяка крачка на Власов, постоянно го клеветеше пред Коля, лъжеше като дърта циганка, направи всичко, та да накара Коля да уволни своя втори треньор. И веднага зае неговото място. И все пак, ако Галка искаше да прави треньорска кариера, Владимир щеше да я разбере и да не й се сърди. Всеки изтръгва своя хляб, както може. Но тя не смяташе да става треньорка, тя искаше само да се лепне за Коля, той да се ожени за нея, та тя да получи столично жителство и постоянна работа. А после щеше да се оправя някак.