Към всяко име в списъка бе приложена цялата информация, с която в онзи момент разполагаше Власов: местожителство, месторабота, телефонен номер. Някои от тези сведения бяха остарели, но Филип каза, че това не е никакъв проблем, защото във века на интернет технологиите е фасулска работа да намериш кой да е човек, не си струва дори да се обсъжда.
— От този момент нататък ние не се познаваме, ако се видим в службата — не си обръщаме внимание — каза на сбогуване Филип. — Когато свърша всичко, ще ти дам сигнал. Тогава ще дойде твоят ред. Нали на тебе ти е все едно в какъв ред да… Е, това де.
— Все ми е едно — кимна Власов. — Искам да ги няма на света.
Власов чакаше, търпение у него — колкото щеш. С всяка новина за смъртта на негов враг мъчител живваше, картините му ставаха все по-ярки, все по-наситени. Жалко само, че за убийството на тази кучка Ефимова научи толкова късно, можеше вече цели два месеца да се радва. Някой изпреварил Филип, постарал се. Ами нищо чудно, такава мерзка твар като Ина Викторовна сигурно бе напакостила не само на Власов. Намерил се е човек, който си е разчистил сметките с нея. Важен е резултатът: вече я няма. И той може да диша.
А дето с Ханджумян не всичко се получи — нищо, де. Преподадоха му урока, да си живее както може.
Ето че дойде редът на Владимир Власов да изпълни своята част от договора. Вдругиден. В събота.
Ще го заловят веднага, ще го осъдят и ще го вкарат в затвора.
Той разбира това. Готов е.
В дома на Орехов очакваха гостите за барбекюто към 18 часа. В 17, както се бяха разбрали, Вадим Константинович покани в къщата пазача от външните порти и бавно и съчувствено го заразпитва за здравето на тъща му и за двамата му синове, как им върви училището.
— Ако има нещо, казвай — повтаряше Вадим Константинович, — ще помогнем с лечението, ще ти дам безлихвен заем, заслужи го с добрата си работа. И за болница ще помогнем — лекари, лекарства. И дръж момчетата по-строго, да не ги изпуснеш, че ще израснат нехранимайковци като моя Филип.
Докато траеше този благороден разговор, Мустака пусна на територията през портичката към гората Настя Каменская, Антон Сташис, Роман Дзюба и Фьодор Улянцев, за да ги настани на предварително обмислените и подготвени позиции.
— Е, какво, любов моя — каза шеговито Олег Семьонович, — избери си кавалер. За теб нямам отделно място.
Настя бързо огледа оперативните работници. Улянцев явно не й подхожда за компания, чужд е за нея, тя изобщо не го познава. Пък и той ще се притеснява от нея. Антон познава отдавна и добре, но кой знае защо по-мил й е рижавият Роман с неговата неуморна фантазия, безкрайна любознателност и просто нечовешка упоритост.
Усиков ги разведе по местата им и връчи на всекиго дисплей, на който само с едно натискане на копчето се транслираше изображение от всички камери, които бе поставил, а също малки слушалки, от които те щяха да чуват всичко, случващо се в беседката и на десетина метра разстояние около нея. Ако някой се отдалечеше повече, нямаше да чуват какво говори.
— Колкото можем — толкова — разпери ръце Мустака. — Пак добре, че и тези намерих. И бъдете така добри, постарайте се по-малко да се движите и да не бърборите, нали ви казах: нашите гости обичат да се разхождат из двора.
Мустака си тръгна, пазачът излезе от къщата и зае обичайния си пост пред главните порти, оставаше само да чакат. Незнайно колко. Защото от външното наблюдение още нямаше сигнал, че Филип Орехов и Владимир Власов са тръгнали към извънградската къща. Те изобщо засега не бяха се срещнали. Власов беше в жилището си. Орехов прекарваше времето си с момиче, с което се бе запознал предната нощ.
В 18:15 пристигнаха първите гости — съпрузи приблизително на възрастта на Орехов-старши, след още десет минути се появи втората двойка, по-възрастни хора. Мустака бе казал, че според обичайните навици цялата компания ще прекара в къщата около час с аперитиви, след което Вадим Константинович ще пристъпи към свещенодействието. Както каза Усиков, той обичал основното ястие — шишчетата — да се яде в беседката под светлината на фенерчетата, когато се мръкне, а имаше още много време до мръкване. Преди шишчетата обикновено се хапвали различни мезета, пийвали се разнообразни питиета и се водели оживени разговори.