Застанала до Дзюба и чувствайки как гърбът започва непоносимо да я боли, Настя наблюдаваше на дисплея домакина. Той с всички сили се стараеше да изглежда добродушен и приветлив, шегуваше се, поддържаше разговора, но щом се извърнеше от гостите, например, когато час по час влизаше в къщата за различни приготовления, лицето му ставаше тъжно, мрачно и черно. Разбираемо. Каква голяма човешка радост — да научиш, че се канят да те убият.
Мустака, мъдър мъж, бе казал на Орехов, че убийството е поръчано от друг човек, не се знае кой, знае се само, че изпълнителят на поръчката е спечелил доверието на Филип и смята с помощта на сина му да проникне в къщата, за да осъществи замисленото. Ако началникът на службата по безопасност бе казал на шефа си истината, много вероятно беше бащиното сърце да не издържи. Орехов щеше да се спусне да спасява сина си и тогава щеше да стане много по-сложно да се докаже виновността на Филип. Власов пък щеше да е още по-трудно да бъде свързан със случая, ако той самият доброволно не разкажеше всичко.
В 20:17 на телефона на Дзюба се получи съобщение, че Власов е излязъл от дома си. В 20:42 пристигна още едно съобщение, в което се казваше, че Филип Орехов се е качил в колата си и е тръгнал от центъра. В 20:58 Орехов спрял до една метростанция, в 21:06 в колата му се качил Власов.
— Ето на — прошепна Дзюба и показа на Настя последното съобщение, — започва се. Всичко е, както казахте. Докато стигнат дотук, ще стане около десет, докато това-онова, разни приказки — ще се мръкне. Само че аз пак не разбирам за какво им е на Филип и Власов да е тъмно. Има ли някакво значение за тях? Обратното, когато е светло, се вижда по-добре.
— Докато не бъдат поднесени шишчетата, таткото Орехов ще пие съвсем умерено и ще бъде трудно да го ядосат, но когато свърши основната си работа, той ще се отпусне. Ако съм пресметнала правилно, те се канят да провокират шумен скандал, в който Орехов-старши грубо ще оскърби Власов, а в отговор Власов ще извади пистолет и ще застреля бащата на приятеля си пред очите на изумената публика, тоест пред много свидетели. За осъществяването на такъв план таткото трябва да си пийне хубаво, та да престане да се контролира — обясни Настя, помисли малко и добави: — Впрочем всичко може да е замислено и по съвсем друг начин. Не съм пророк.
— Вероятно сте права. Нали Филип неслучайно е разказал на баща си толкова гадости за Власов, пуснал ги е и в интернет, та Мустака със сигурност да ги прочете. Защото нали сървърът във „Файтър“ е един, така че на Филип нищо не му е струвало да влезе в компютъра на Мустака и да види къде той най-често търси информация. И я е изливал именно там, където Мустака ще я търси. А когато я намери, със сигурност да я предаде на баща му. Такива са били сметките. Филип е трябвало да даде на баща си аргументи, инак скандал няма да се вдигне. Дори много пиян човек няма да може да нарече един честен труженик безделник и паразит, нали така?
— Ами да — кимна тя. — Такива са били сметките. Ти броиш ли чашите на Вадим?
— Както сме се разбрали.
— И колко станаха?
— По мои сметки досега е изпил около сто и петдесет грама, само вдига чашката и посръбва съвсем малка глътчица.
— Ей, браво на тоя човек — учуди се Настя. — А се държи поне като за половин литър. Впрочем при неговите габарити и половин литър е нищо. Още повече че замезва добре. Но това, че не се опитва да се напие от страх и спазва уговорките, говори в негова полза.
Когато в двора влезе колата на Филип Орехов, вече се мръкваше. Пазачът отиде при колата, изчака да слезе Власов и го претърси. Така трябваше — непознат, нов човек. Естествено, синът на домакина не подлежеше на обиск.
— А ето ни и нас! — гръмогласно заяви Филип и отиде с Власов при беседката. — На всички здрасти и добър апетит. Запознайте се, Вовик Власов, мой авер и изобщо голям пич.
— Вовик Власов ли? — с неприятен глас каза Вадим Константинович. — Е, ами добре дошъл в нашия дом.
Филип и неговият гост бързо гаврътнаха по нещо силно и тръгнаха към къщата.
— Ти къде? — извика сина си Орехов. — Ей сега шишчетата ще станат готови, след пет минути.
— Ние бързо, само ще покажа на Вовик нещо на компа.
— Не се бавете там! — строго заръча бащата.
Настя превключи бутона и сега гледаше изображението от камерата, поставена на вътрешното стълбище в къщата. Младежите се качваха към втория етаж мълчаливо, лицата на двамата бяха напрегнати. Ето, стигнаха до вратата към стаята на Филип, скриха се зад нея и Настя веднага се превключи към другата камера: Филип дръпна чекмеджето на бюрото, на което стоеше компютърът, извади от него пистолет, свали предпазителя, дръпна затвора и подаде оръжието на Власов. Без да го огледа (явно нямаше този навик), Власов вдигна пеша на лекото свободно елече и пъхна пистолета зад колана на панталона си, отзад.