— Дотук май всичко върви по план — отново прошепна Дзюба.
Настя само мълчаливо кимна, мечтаейки за едно: всичко по-скоро да свърши, за да може да седне. Сега я болеше не само гърбът, болка пронизваше и стъпалата й.
Филип и Власов се върнаха в беседката точно в момента, когато светнаха многобройните фенерчета и Вадим Константинович с тържествен вид понесе от поставената наблизо под отделен навес скара първата партида шишове, на които беше нанизано месото. Сред гостите веднага настана оживление, смехът стана по-силен, ръцете се протегнаха към бутилките и чашите. Орехов-старши наля в чашата си доста алкохол, гаврътна го на един дъх, лапна първата хапка месо, бавно задъвка, без да откъсва присвитите си очи от Власов.
— Е, както се казва, домакинът свърши работата си, осигури гощавката — каза със закана в гласа. — Сега не е зле да научи кого гощава. Кого, тъй да се каже, е допуснал до своята трапеза. И с какво се занимаваш ти, Вовик Власов? Как си вадиш хляба? С какви постижения в живота си можеш да се похвалиш?
Това бяха именно думите, на които според предположенията на Настя Каменская разчиташе Филип Орехов.
Власов се опита да отговори нещо, но гласът му потъна в пиянския рев на Вадим Константинович:
— Ти си мошеник и безделник, мамиш на карти, бива те само да крадеш и да лъжеш и си посмял да дойдеш в дома ми, където всяка копейка е спечелена с честен труд, и да ядеш храната ми, и да пиеш коняка ми! Ами че аз още утре ще наредя да съборят тази беседка, та да я няма, само защото мръсният ти задник е седял на тази скамейка!
Филип не се намесваше, Власов мълчеше, останалите гости се опитваха някак да успокоят и спрат Орехов, но той все повече се разпалваше. Внезапно Владимир стана от мястото си, направи няколко крачки към домакина, доближи се плътно до него.
— Ето — прошепна Настя. — Това е. Сега. Готов ли си?
— Готов съм — отговори Ромка. — Но Тоха е по-близо там.
Власов извади пистолета, насочи го към Вадим Константинович и високо и спокойно изрече:
— Аз не отговарям на обидите с обиди. Отговарям по друг начин.
И няколко пъти натисна спусъка.
Глухо изщрака метал. Нищо повече не се случи. Пък и какво можеше да се случи, след като Мустака добре си бе поработил с този пистолет. Той не би стрелял по никакъв начин.
Към беседката от две страни тичаха Антон и Улянцев, четиримата гости в паниката си така бяха се скупчили, че Мустака не можеше да си проправи път. Власов стоеше неподвижно, с нестрелялия пистолет в ръцете.
Всичко вървеше по план.
И изведнъж Филип, с разкривено от ярост лице, грабна от масата голям нож и се нахвърли на Власов.
И в този момент Настя окончателно разбра какъв е бил в действителност планът на Филип Орехов. Той изобщо не бе имал намерение да даде възможност на Власов да го арестуват. От самото начало бе смятал да му отнеме пистолета и да го убие. Да убие престъпника, който току-що е застрелял Вадим Орехов пред очите на сина му и на гостите. Афект, неизбежна отбрана — е, там щеше да остави да се вихрят адвокатите. При всяко положение реална присъда за лишаване от свобода не би могла да се очаква, при най-лошия вариант — само условна.
За какво му е на Филип Орехов бомба със закъснител в лицето на човек, който знае всичко? Знае и всеки момент, под влиянието на някакви обстоятелства, може да го предаде. Не, много по-правилно е да се отърве от него.
Власов разбра всичко. Беше му достатъчно да види очите на Филип, за да разбере какво ще се случи в действителност.
Всичко се случваше мигновено. Той направи едва забележимо движение и без никакво усилие скочи на перилата на беседката, хвана се с две ръце за покрива, повдигна се, по покрива прозвучаха бързи крачки, после скок — и Власов вече тичаше през храстите именно в посоката, където никой не го очакваше. Той тичаше към портичката, която водеше в съседния парцел. Единственото непокрито от оперативните работници място.
Настя, която добре бе запомнила плана, над който бяха умували с Мустака доста часове, се втурна да му пресече пътя, но бързо разбра, че това е безполезно. Младият майстор на спорта щеше да дотича до портичката по-рано, много по-рано. Може би Дзюба ще успее?