— Гледам, че твоят Ромка схваща много такива интересни неща — забеляза Чистяков. — Расте достойна смяна.
— Рядко явление. Такива се броят на пръсти. За съжаление.
— Ася! — Алексей подуши наоколо, наведе се към жена си, помириса дрехите й, вдигна ръцете й до лицето си, първо лявата, после дясната. — Миришеш на барут. Или така ми се струва?
Чистяков забележимо пребледня. Трябваше да признае.
— Льош, нищо опасно, честна дума — започна да го убеждава. — Не съм стреляла по човек, стрелях по копчето на една електронна брава.
— Ами че ти нямаш оръжие!
— А, с пистолета на Ромка стрелях. Той нямаше да улучи, целта беше малка, разстоянието — голямо. Е, Льоша! Кълна ти се: нямаше нищо опасно!
— Той нямало да улучи — измрънка Алексей, — а ти, значи, улучи?
— Нали тренирам — кротко се усмихна тя.
Алексей вече на няколко пъти хвърляше странен поглед към плъзгащата се врата. Настя повдигна глава и също погледна нататък: пролуката явно се бе разширила. По-точно, когато тя влезе, пролука нямаше. А сега — ето я.
— Ах ти, нахалнико! — кресна тя. — Подслушваш, значи! Я бързо идвай тук!
Пролуката взе бавно да се разширява, през нея се промуши мършавият Саня, косата му беше страшно разчорлена. Господи, на какво прилича! Не, не успя Настя Каменская да се справи със задачата си, не я бива да се грижи за племенника си и за неговото здраве. Лоша бавачка излезе. И не оправда доверието на брат си.
— Настя, ама ти наистина ли си стреляла? — кой знае защо шепнешком попита момчето. — С какво? С макарич ли?
— С каквото въоръжават полицията — с това стрелях — сърдито отговори тя. — Други въпроси? Марш оттук, лягай си. Ако още веднъж забележа, че подслушваш, ще ти издърпам ушите.
Саня приближи още и започна да се умилква.
— Настя, искаш ли сега да изям кашата? Ей сега, вземам и изяждам цялата тенджера. Само ми обещай да ни възлагаш и други задачи с Петручо, а?
— Какво, хареса ли в и? — позасмя се Настя.
— Ами да, супер е. Та какво, ще се разберем ли?
— Първо изяж кашата, а аз после ще си помисля — коварно обеща тя.
Е, всички похвати са добри, стига да го накарат да изяде диетичната храна.
Тя хвана ръката на Чистяков, обърна се настрани, пъхна дланта му под бузата си и замря. Струваше й се, че може да лежи така цяла вечност.
На оперативните работници им разрешиха да се „отчетат“ за задържането на Владимир Власов и Филип Орехов в понеделник, като в неделя им дадоха законна почивка.
— Рядък случай е почивката ти да се падне в почивен ден — доволно каза Улянцев. — Зарязвам всичко, утре нищо няма да правя, ще посветя този ден изцяло на жена си и семейството.
— Утре, а — измърмори Антон. — Бива си го това „утре“. Вече се разсъмва.
Беше минало доста време, докато дочакаха следователя, разпитаха всички присъствали, направиха оглед на местопроизшествието и иззеха веществените доказателства. Откараха задържаните. Сега можеха с чиста съвест да се прибират по домовете си.
— Добре си е Каменская — със завист каза Дзюба и се качи в колата на Антон. — Щом всичко приключи, веднага си тръгна. Вече сигурно сънува десети сън.
— Е, и ти не си зле — мъдро забеляза Антон. — Сега ще се прибереш, майчето ти е сготвило вечеря, която ще излапаш вместо закуска, ще си легнеш, ще се събудиш сред семейството си, всички те обичат, всички те жалят. И няма нужда да ходиш на работа. Какво му е лошото? Аз съм много по-зле: вкъщи няма никого, няма ядене, никой няма да ми сервира на масата, няма да ме пожали, да ме сложи в леглото…
— Каменская стреля страхотно — възхитено въздъхна Роман. — Аз не мога да се науча така.
— За да се научиш, трябва да имаш много свободно време, а откъде време при оперативен работник?
— И това си е вярно — съгласи се Дзюба. — Ама аз все забравям да ти кажа: Баглаев колекционирал филологически гафове, знаеш, разните там неправилности от гледна точка на руския език и здравия смисъл.
— И какво? — равнодушно попита Антон.
— Каменская ми каза. И ми подари една-две такива фрази от своята практика. Така де, в случай че нещо не ми върви с Баглаев. Да го предразположа.
— И какво, успя ли?
— Ами не, някак нямах случай. И изобщо не обичам да се подмазвам на следовател, ако съм сигурен, че съм прав. Ти просто го имай предвид за всеки случай: ако ти потрябват добри отношения с Баглаев, имам резерви.