— Добре — отговори Антон, — ще запомня. А може и да се възползвам някой път, не съм нежен като тебе. Моето самолюбие доста е изстрадало и е цялото в белези от тежките служебни условия.
Двамата уморено се разсмяха.
— Тоха, все исках да те попитам за Ефимова… Ти реши ли нещо за Шокин?
— Ами и аз като Улянцев реших да зарежа всичко. Ефимова е убита от Журихин, той си призна всичко, дава показания. Има ли значение кой го е подкрепял морално и е одобрявал действията му? Сам да си решава. Ако предаде Шокин — тъй да бъде. Не го ли предаде, значи това ще е. Няма да си слагам грях на душата.
Ромка мълчаливо кимна и Антон не разбра дали старши лейтенантът подкрепя решението му, или не.
Закара Роман до самия блок и потегли към своя. Чудо не стана: завари жилището си пусто и неразтребено — цяла седмица Антон не бе намерил време да се заеме с него. И храна не се бе появила отникъде.
Само преди половин час му се струваше, че е гладен като вълк. Но още щом престъпи прага на дома си, Антон разбра, че най-много от всичко на света иска да спи. Ужасно се бе уморил през последните няколко седмици. И ако организмът му имаше поне някакви сили, най-смисленото щеше да бъде да ги употреби за събличане, душ и просване в леглото.
Антон Сташис спа до обяд, а когато се събуди, навън валеше проливен дъжд и бушуваше буря. Ако си бяха вкъщи, децата сега вече щяха да искат баща им да стане и да се включи в развлекателната част от неделната програма. Макар че какви ти развлечения в такова време?
Той се обърна на другата страна, зави се презглава и отново потъна в сън.
А когато се събуди вече окончателно, намери в телефона си съобщение:
Обещала съм на Степан и Василиса да се полюлеем заедно на люлките. Можете да определите час за следващите почивни дни. Ако сте зает — вашето присъствие не е задължително.
Ама разбира се, че ще бъде зает. Кой не знае, че ако на един оперативен работник са дали почивен ден в неделя, според теорията на вероятностите в близко време свободните му дни ще се падат само в делници. Но дали присъствието му не е задължително — ще видим ние тая работа!
Май 2013 — април 2014
Благодарности
Изразявам дълбоката си благодарност на всички спортисти, треньори, хореографи, спортни журналисти и технически специалисти, които, без да жалят времето си, ме посвещаваха в подробностите на своята професия. Без тяхната квалифицирана помощ не бих успяла да събера толкова интересна информация.
Специална благодарност — на съдебномедицинския експерт, заслужилия лекар на Руската федерация Сергей Михайлович Зосимов, за любезно предоставената за тази книга колекция от юридически бисери.