— Ето ги, на петия етаж, третият и четвъртият вляво от водосточната тръба.
Прозорците светеха. Ами прекрасно, няма нужда да буди никого.
Да отидеш в офиса при закупчика без предварителна уговорка за среща, е безсмислено начинание. И Химин прекрасно го разбираше, затова се възползва от добрите си отношения със снабдителя от отдела за млечни продукти, който потвърди, че представители на „Файтър“ идват на среща именно с него. Макар че в действителност на Химин, мениджър в отдела за работа с ВИП клиенти във фирма „Файтър Трейд“, спешно му се налагаше да се види с началника на отдел „Снабдяване“ във веригата „Оксиджин“. Пратката, която „Файтър“ трябваше да получи още преди месец и половина, не помръдваше от митницата, а според договора с веригата магазини „Оксиджин“ стоката трябваше да им се достави отдавна. И уж всичко бе направено по правилата, всички документи за забавянето на доставката по уважителни причини бяха предоставени, веригата по погрешка поиска неустойки от „Файтър“ за забавянето, а да се оспори и отмени подобно искане, е изключително сложна работа. Тази пък гадина Лара Крофт, да я вземат мътните дано, не отговаря на електронни писма и не вдига телефона. Няма страшно обаче, Химин не е за първа година на тая работа и знае как да се оправя с такива Лари. Изобщо е забавно: името на фирмата уж задължава, fighter в превод от английски означава „боец“, само че се налага проблемите да се решават не с битки, а с хитри машинации.
Не отиде сам, наложи се да вземе със себе си мениджъра, който отговаряше за веригата „Оксиджин“, която всички за по-кратко и удобно наричаха просто „Окси“. Всъщност от него нямаше никаква полза, а още по-точно — само вреда, но няма как, собственикът на „Файтър Трейд“, самият Орехов, му бе възложил да възпитава и обучава тоя глупак, който по съвместителство се явява и единствено и любимо татково синче. По принцип Орехов-старши е човек делови и свестен, накара синчето си да изкачи кариерната стълбица, започвайки най-отдолу, за да види всичко и да го разбере сам. Подобна политика не би могла да бъде оценена по друг начин освен с одобрение, ако не беше едно „но“. Такова едно късичко, но тлъстичко и тежичко „но“: Орехов-младши, или по-просто казано Филипок, както го наричаше наум Химин, беше същество, абсолютно лишено от мозък, че и безотговорно. Поне според мениджъра работа с ВИП клиенти. Филип искаше всичко веднага, ядосваше се на баща си, който не му давал да израства и го карал да си блъска главата с науката мениджмънт, което му причинявало цицини. Естествено, още не допускаха Филип да води преговори самостоятелно и още дълго нямаше да му поверят такава задача. Но той трябваше неизменно да присъства на всички срещи и да се учи, да се учи, да се учи. Филипок присъстваше. А дали се учеше — това вече беше под съмнение. Впрочем Химин не се затормозяваше с подобни мисли, не беше негова работа. Бяха му наредили да го взема със себе си и да го учи, и той го правеше. Пък и с ръка на сърцето признаваше, че глупостта и безотговорността май бяха единствените недостатъци на Орехов-младши. Във всяко друго отношение момчето си беше добро: приятно, дружелюбно, имаше чувство за хумор, не беше злобно или конфликтно, беше сговорчиво и открито. Така че като спътник, с когото човек прекарва дълго време в московските задръствания на път за делови срещи и обратно до офиса на „Файтър Трейд“, беше дори много забавен. С него поне не беше скучно.
Химин и Филип се качиха на третия етаж и тутакси се сблъскаха с ниска, но добре сложена и привлекателна млада жена.
— О, Лара — изтърси Филип, за което незабавно получи болезнен удар с лакът в хълбока.
— Олга, добър ден, при Вас сме дошли — с учтива усмивка каза Химин. Именно така: Олга, а не Олга Генадиевна, камо ли пък Оленка.
Олга Виторт, шефката на отдел „Снабдяване с промишлени стоки“ (наричан по традиция в западен стил „Нон-фуд“) при веригата магазини „Оксиджин“, обичаше краткостта, но категорично не понасяше фамилиарниченето. Малко хора успяваха да видят усмивка на нейното красиво лице, а онези, които имаха късмета по един или друг (но в никакъв случай романтичен) повод да докоснат ръката, рамото или гърба й, например като й подават палтото или й помагат да слезе от кола, бяха почувствали стоманените мускули на нейното силно, тренирано тяло. Олга Виторт редовно посещаваше фитнес клуб и не прекарваше времето си там при козметика или в солариума. Ако бихте помолили Химин да я охарактеризира с три думи, той, без да се замисля, би казал: „Бърза. Корава. Студена“. Именно затова шефката на отдела „Нон-фуд“ бе получила прякора Лара Крофт. Зад гърба й така я наричаха и в „Окси“, и извън фирмата.