— Здравейте отново, радио Аура е с вас. Намирам се пред сградата на университета, тук са се събрали десетки хора за да наблюдават на кълбата. Ангелски коси са се появявали няколко пъти за последните сто години и главно след прелитането на НЛО, но не е сигурно дали имат пряко връзка с НЛО и дали въобще видените НЛО са настина извънземни. Припомням ви, че не е опасно да докосвате кълбата, но нишките изчезват в ръцете ви. Всъщност трябва да се каже, че обикновено ангелските коси изчезват веднага щом стигнат до земята. Ние сме свидетели на едни невероятен феномен.
Геймърите и чатърите в „Зоната“ все още не бяха разбрали какво става, те не слушаха много радиото, най-малко геймърите увлечени в своите стратегически игри.
— Отвънка става нещо!- извика един от тях. — Нещо падало. Ѐса един каза и сложиха нов топик. „Ангелски коси над града“.
Той се втурна навън, последван от всички останали включително администраторът.
Из целия град на 41-градусовата бяха наизлезли хора. Ти смаяни наблюдаваха кълбата, падащи на земята и постепенно стопяващи се без да остават каквато и де е следа.
— Говори генерал Димитров, командващ пиринската дивизия. Граждани, моля приберете се по домовете си, знаете, че има медицинска възбрана за излизане между 11.00 и 19.00 поради невижданите жеги. Моля прибере се у дома.
Повечето хора послушаха съвета му, а по-смелите, които не послушаха съвета на генерала, бяха принудени от появилите се военни части.
— Какво е това нещо? — питаше Димитров сътрудниците си.
— Феномен носещ името ангелски коси. Опитваме се да вземем проби, но имаме малко проблеми, защото нещото буквално се изпарява.
Генералът забеляза, че кълбата вече не валят като преди, а падналите на земята бързо се изпаряваха пред погледите на учените.
— Побързайте това нещо ще изчезне. — рече той.
— Бързаме, господин генерал.
И въпреки, че те наистина бързаха не успяха да вземат нито една проба. Димитров разбира се не се радваше, защото вече бе докладвал в София и от скоро щяха да дойда специалисти, които разбира се, ще искат да видят за какво е ставало дума. Ала преди още да успеят да вземат дори една проба кълбата изчезнаха, точно толкова мистериозно колкото и се появиха.
— Дами господа, граждани и гости на града, — заговори Димитров по радиото.- много от вас навярно смятат, че са видели някакъв странен феномен. Не е имало никакви кълба, както установи проверката. Всъщност се касае за необикновени миражи, игри на маранята.
Учените му така и не успяха да вземат проби, затова се реши да излязат с мнение, че просто такова нещо не е съществувало. Сега бе нужно това да се внуши на очевидците, тоест на целия град.
Геймърите и чатърите от „Зоната“, се успокоиха и отново се захванаха със заниманието си. Келнерката в „Лозата“ продължи да търси руски драматург с много букви, всички започнаха да се чудят и маят на това природно явление, което внесе такъв смут в града. Най-щастливи бяха ония, които и преди не вярваха, защото думите им се потвърдиха. „Ама как веднага го изкарахме НЛО, пък то си било природно, такова де земно…“ говореха си хората. Някой изразиха съмнение, но веднага му отговориха, че генерал Димитров никога не бил излъгал съгражданите си, та той е израснал с тях, тукашен си е, пък и всичко знаят колко е честен.
Ала кълбото при „Гъбата“ не бе изчезнало. Вече не само младият свещеник, но всички останали го бяха наобиколили, а то все така пулсираше. Някъде вътре в него нещо просветна, когато генералът заговори по радиото.
— Но аз го виждам! — рече колоездача, който преди си мечтаеше за планина.
— Не си единствен. — отвърнаха всички.
Кълбото сякаш чу думите и отново просветна, но този път им се видя, че светлината му бе някак по-мека, приятелска дори. Те се усмихнаха, а светлината вътре в него отново проблесна. Никой от хората на генерал Димитров не знаеше за ставащото пред „Гъбата“ и никога нямаше да разбере.
7. XII. 2000 г., Благоевград