Сюзън Ий
Ангелски свят
Пенрин и Краят на дните #2
Посвещава се на младите читатели на „Ангелско нашествие“.
Благодаря ви, че литнахте първи.
1
Всички ме мислят за мъртва.
Лежа с глава в скута на майка ми в откритата каросерия на голям камион. Утринната светлина гравира печални бръчки по лицето на мама, а тътенът на двигателя вибрира през отпуснатото ми тяло. Част сме от кервана на Съпротивата. Половин дузина военни камиони, микробуси и джипове криволичат между изоставените коли и се отдалечават от Сан Франциско. На хоризонта зад нас още тлее пожарът от удара на Съпротивата по гнездото на ангелите.
Витрините на магазините по протежение на шосето са облепени с вестници, които го превръщат в коридор от спомени за Голямото нападение. Няма нужда да чета статиите, за да знам какво се казва в тях. Всички със затаен дъх следяха новините в онези първи дни, когато журналистите още правеха репортажи.
ПАРИЖ В ПЛАМЪЦИ. НЮ ЙОРК НАВОДНЕН.
МОСКВА РАЗРУШЕНА.
КОЙ ЗАСТРЕЛЯ ГАВРАИЛ, БОЖИЯ ВЕСТИТЕЛ?
АНГЕЛИТЕ ТВЪРДЕ ПЪРГАВИ ЗА РАКЕТИТЕ.
СВЕТОВНИТЕ ЛИДЕРИ РАЗПРЪСНАТИ И ИЗГУБЕНИ.
КРАЯТ НА ДНИТЕ.
Минаваме покрай трима плешивковци, увити в сиви чаршафи. Те лепят петносаните и смачкани афиши на една от апокалиптичните секти. Чудя се колко ли време ще е нужно в царството на уличните банди, сектите и Съпротивата, за да се присъединят всички към една или друга групировка. Предполагам, че дори краят на света не може да ни спре в стремежа да принадлежим някъде.
Членовете на сектата спират на тротоара да ни гледат как минаваме в претъпкания си камион.
Нашето семейство сигурно им се струва незначително — просто уплашена майка, тъмнокоса тийнейджърка и седемгодишно момиченце, седнали в каросерия, пълна с въоръжени войници. По всяко друго време щяхме да изглеждаме като овце в компанията на вълци. Но ние имаме излъчване — даже би могло да се каже, че внушаваме респект.
Част от съпровождащите кервана войници носят камуфлажно облекло и са въоръжени с пушки. Други обслужват картечници, все още прицелени към небето. Има и току-що прибрани от улиците, с примитивни бандитски татуировки, за които сами са се жигосвали да отбелязват колко жертви са свалили.
Но всички до един се гушат встрани от нас, за да стоят на безопасна дистанция.
Майка ми продължава да се люлее напред-назад, както през последния час, откакто напуснахме гнездото, преди да го взривят, и си напява в своя вариант на говоренето на езици. Гласът й се извисява и затихва, сякаш води яростен спор с Бога. Или може би с дявола.
Сълза капва от брадичката й и каца на челото ми, и така узнавам, че сърцето й се къса. Къса се за мен, седемнайсетгодишната й дъщеря, чиято задача е да се грижи за семейството.
Поне доколкото майка знае, аз съм просто безжизнен труп, донесен й от дявола. Сигурно никога няма да успее да изтрие спомена как лежа отпусната в обятията на Рафи с озарени от пламъците демонски крила.
Чудя се какво ще си помисли, ако някой й каже, че Рафи всъщност е ангел, на когото с измама са дали демонски крила. Дали би й се сторило по-странно, отколкото да й съобщят, че всъщност не съм мъртва, а в странна парализа след ужилване от чудовище — ангел-скорпион? Сигурно ще си помисли, че и събеседникът й е не по-малко луд от нея.
Малката ми сестричка е седнала до мен неподвижно вцепенена. Очите й се взират в нищото и гърбът й е идеално изправен, при все криволиченето на камиона. Пейдж досущ наподобява изключена играчка.
Коравите мъжаги в каросерията не спират да й хвърлят потайни погледи — като момченца, които надничат над ръба на одеялата си. Тя прилича на насинена, покрита с шевове кукла от кошмарите. Не ми се мисли какво трябва да й се е случило, за да се окаже в това състояние. Част от мен копнее да узнае повече, но друга част се радва, че не знам нищо.
Поемам си дълбоко дъх. Рано или късно ще се наложи да стана. Нямам друг избор, освен да се изправя срещу света. Вече напълно владея тялото си. Съмнявам се дали ще участвам в битка, но поне ми се струва, че мога да се движа.
Сядам.
Ако бях обмислила нещата по-добре, щях, предполагам, да съм подготвена за писъците.
Начело на пищящите е майка ми. Безграничният ужас я вцепенява, очите й са ококорени до невъзможност.
— Всичко е наред — казвам. — Всичко е наред!
Говорът ми е завален, но съм благодарна, че не звуча като зомби.