Выбрать главу

Крием се зад скали, огради и храсталаци, и се промъкваме до кръга от светлина, поръбил хотелската морава, доколкото предпазливостта ни позволява. Издигнати са нови факли на мястото на съборените по време на сбиването. Наслагани са обаче безразборно и накриво — който ги е разполагал, не си е давал особен труд.

Старая се да копирам потайността и безупречната координация на Рафи, но замръзналите ми крайници са тежки и се налага няколко пъти да се хвана за него, за да не падна. Той ме поглежда. Подтекстът е ясен: Оправяй се с проблемите си.

Втурваме се към редица ниски храсталаци и ги следваме по-близо до поляната. Краищата на терена са отрупани с останките от партито. По нищо не се различават от боклуците, изхвърлени от морето по брега. Паднали маси, преобърнати шезлонги, разкъсани костюми и други изпочупени вещи.

Моравата представлява пъстър килим от смачкани калъфи за крила, маски и какви ли още не неразпознаваеми останки. Тъмните петна в тревата, на дневна светлина сигурно ще бъдат червени. Ако изобщо е останала прислуга, явно няма желание да излезе и да разчисти.

Пръснатите по поляната ангели са видима жертва на тежък махмурлук. Изобщо не са склонни да забелязват кой знае какво. Една група, все още с маски на лицата, се разпява насред ливадата. Гласовете им си хармонират прелестно, но с цялото олюляване и ритане на боклуци приличат повече на пияни пирати след нападение.

Друга група сглобява нещо недалеч от подобния на имение хотел. Нареждат подиум от дървени сандъци. До тях има стълбове с различна височина.

Над стълбовете се рее ангел, връзва триъгълни флагчета, а океанският бриз живописно ги ветрее като флагове на замък. Два други ангела излитат с транспарант в ръце. Връзват го върху двата най-високи стълба. Редицата символи по дължината на транспаранта приличат на надпис.

Рафи ги забелязва и погледът му става студен и враждебен.

Въпросително се обръщам към него — интересно ми е какво пише.

Той се навежда и шепотът му едва милва ухото ми.

— Гласувайте за Уриил днес, започнете апокалипсиса още утре!

Не разбирам всички последствия от ангелската политика, но не ми се вижда да е на добро. Подготвят предизборна сергия на Вестителя.

Вдига се още един транспарант, обърнат да се вижда и отгоре. Сред ангелите, които го опъват, е и гигант със снежнобели крила. Белиал.

Двамата с Рафи се споглеждаме и се насочваме към него.

Докато се промъкваме по-близо, Рафи намира покривало за крила, закачено за един храст. Скъсан слой с пайети виси върху тъмни пера, но той лесно ги отстранява и остава само перушиненият калъф. Премята го върху крилата си, а аз му помагам да го намести.

Освен това грабва и захвърлена на поляната маска. Завързвам му я. Маската е тъмночервена, нашарена със сребърно около очите и по бузите. Покрива цялото му лице, с изключение на устата.

Рафи се изправя, безмълвно ме издърпва до себе си и застава между мен и хотелската морава. За да видя ангелите, се налага да надзърна покрай него, следователно и те не ме забелязват. Той е достатъчно едър да ме скрие. Отдалече сигурно изглеждаме като самотен воин, тръгнал към отсрещната страна на доскорошния купон.

Притеснявам се да не би над нас да прелетят ангели и да ме видят. За щастие сигурно са махмурлии или пияни, понеже никой няма достатъчно енергия за полет отвъд границите на най-необходимото. Вървим решително към края на моравата и се приближаваме още повече до Белиал. Движа се в синхрон с Рафи. Не е твърде трудно, защото той си крачи спокойно.

Белиал е застанал зад Уриил. Навърта се около антуража му, докато архангелът раздава заповеди.

Рафи поглежда към небето. Питам се дали не чува нещо. И Белиал вдига глава в същата посока. Навежда се към Уриил и си разменят няколко думи.

Един по един ангелите спират да се занимават със задачите си и устремяват очи нагоре. Досега глухият рев се е сливал с тътена на вълните, но вече е твърде гръмотевичен, за да бъде пренебрегнат.

Към нас се носи облак, по-тъмен от нощното небе. Вие се, раздува се и после се свива, отклонява се първо насам, после натам…

Гневното бръмчене на множество скорпионови крила не може да се сбърка, когато прелитат над главите ни.