Залавям се за него толкова здраво, колкото ми позволяват треперещите мускули.
Няколко крачки на бегом и сме скочили над скалите; намираме се във въздуха.
75
Ангелите веднага зарязват позите си ничком и хукват да ни преследват. Някои са ужилени и това ги забавя, но повечето успяват да се отърсят от ефекта на отровата. Крилата на Рафи мощно загребват въздуха, докато летим над разпенените вълни.
Над нас орда ангели излита от скалата.
Тътнещият звук на скорпионовия полет се усилва, а роякът се завърта и се връща обратно. Скорпионите прелитат съвсем близо до нас, насекомските им крила почти ме докосват по главата, докато се спускат към ангелите.
Присвивам очи срещу потока чудовищни тела. Гледам над рамото на Рафи и полезрението ми се стеснява и разширява ритмично с всеки замах на крилата му.
Роякът се спуска и се сблъсква с преследвачите, които летят по петите ни.
Титаничният сблъсък сваля ангелите насред полет и на тяхно място виждам само жила и полупрозрачни крила. Нито един ангел не може да проникне през тази гмеж. Съмнявам се, че Уриил е имал нещо подобно наум, когато е създавал скорпионите.
Те набират скорост и се връщат към нас. Повече не виждаме никакви ангели.
Вътре в рояка сме.
Над, пред и под нас летят скорпиони. Зад гърба ни крилата и жилата представляват плътна стена от гигантски насекоми.
Оглеждаме се нервно. Минава доста време, докато спрем да се притесняваме, че няма да ни нападнат.
До мен малката ми сестра язди останките на Белиал. Увила е крака около кръста му и с тялото си притиска отрязаните крила на Рафи към него. Връхчетата им висят настрани и пърхат на вятъра.
Белиал представлява зловеща картина с провисналата си глава. От него липсват цели късове и все още кърви. Кожата и мускулите му са изсмукани до сухо и му придават крехкия вид на древен труп.
Носят го шест чудовища-скорпиони; пърхат с прозрачните си крила и са ужасно странна гледка. Пейдж се обръща към мен и срамежливо ми се усмихва, но спира, защото кръстосващите се по бузите й шевове се разтягат прекомерно.
Веднъж татко ме предупреди, че когато порасна, животът ще стане сложен. Съмнявам се дали е имал точно това предвид. Майка ми, от друга страна, се съгласи с него, и нещо ми подсказва, че именно такива усложнения е предвиждала.
Свивам се в обятията на Рафи. Полетът ни е в синхрон с рояка, сякаш инстинктите му са идеално настроени да влиза в ритъм с другарите си по ято. Очевидно е създаден като съставна част от нещо по-голямо от него.
Рафи е топъл и силен и аз се чувствам като у дома. При поредния завой на рояка лицата ни се оказват почти долепени. За момент усещам как дъхът му изпърхва по бузата ми.
Ще летим, накъдето ни отведе роякът, и ще кацнем, където кацнат скорпионите. И, когато пристигнем, не се и съмнявам, че ще бъда напълно нащрек и готова за всичко. А дотогава ще се наслаждавам на мисълта, че за момента семейството ми е в безопасност и отново съм с Рафи.
Слънцето изгрява и залива тъмния океан под нас със сияние, изпълнено с трепета на сини, златни и зеленикави оттенъци.
В Ангелския свят настъпва нов ден.
Благодарности
Много благодарност на потресаващите ми бета читатели, които ми помогнаха да изведа тази книга на по-горно стъпало: Найла Адамс, Аарън Емиг, Джесика Линч Алваро, Джон Търнър, Ейдриън Кацу, Ерик Шайбъл и Дейвид Л. М. Престън. Допълнителни благодарности дължа на Аарън Емиг, задето ми беше съветник по летене и на Стивън Фик за уроците по фехтовка с мечове и полезните съвети за бой с ножове. И, разбира се, големи благодарности на читателите на „Ангелско нашествие“ за дивия ентусиазъм и подкрепата.