— Ти трябва да бъдеш утрепан! — отвръща майка ми и го приближава с остена.
— Я се махай от мен! — Без бухалката и без дружките си да го подкрепят, той изглежда доста по-дребен и очевидно си е забравил някъде досегашната храброст.
Мама го сръчква с остена, който изпуква във въздуха.
Мъжът отскача и се изплъзва на косъм.
— Всичките сте откачени, да ви вземат дяволите!
С тези думи се обръща и побягва.
Майка ми хуква след него, а той бърза да се скрие в една от сградите.
Този тип няма да си прекара приятно вечерта.
Прибирам си меча в канията с ръце, треперещи от адреналиновия прилив след схватката.
— Хайде, Пейдж. Да се приберем вътре.
Пейдж върви пред мен. С вдигната качулка изглежда послушно малко момиченце. Но двойката под навеса не може да бъде измамена. Те видяха какво се случи и, ужасени, зяпат Пейдж с ококорени очи. Чудя се колцина други правят същото?
Почти съм положила ръка върху рамото на сестра ми, но не успявам да се насиля. Отпускам длан, без да я докосна.
Влизаме в нашата сграда с товара на наблюдателни очи, втренчени в гърбовете ни.
12
Тази нощ сънувам странен сън.
Намирам се в село от глинени колиби със сламени покриви. Накладеният голям огън озарява нощта и всички похапват, пийват и се щурат наоколо маскирани. Музиката вие, хората танцуват около кладата и хвърлят разни предмети в нея.
На лице са всички белези на празненство, но гостите са в голяма степен напрегнати. Все се озъртат през рамо към тъмното и само от време на време се разнася писклив смях. Голямата клада простира по склона на хълма дълги сенки, а те се местят и гърчат като живи същества.
Навярно се плаша, понеже танцуващите носят костюми на чудовища, прекалено реалистични за моя вкус. Няма гума и пластмаса да ми напомнят, че това е само маска. Хората са надянали кожи, животински глави и нокти, които ми се струват твърде истински, за да съм спокойна.
Рафи стои наблизо в сенките, възправен гордо с леко разтворени снежнобели крила. Направо дъхът ми спира при вида на широките му рамене и мускулестите ръце, обградени в рамка от крилата му. Натъжава ме мисълта, че, извън този сън, той вече не ги притежава.
Селяните го поглеждат — особено когато минават покрай него — но не изглеждат стреснати или уплашени, както бих предположила. Държат се, сякаш са свикнали да виждат ангели и не му обръщат особено внимание. Или поне мъжете не го правят.
Жените, от друга страна, се събират около него. Кой знае защо не съм изненадана.
Те носят тъмни рокли, които приличат на театрални завеси. Гримът на лицата им е подчертан с черни кръгове около очите и кървавочервени устни. Една носи дяволски рога. На дланите на някои са привързани животински нокти. Има и такива, наметнати с кози кожи с все копитата и рогата, и съответния грим.
Изглеждат причудливо варварски и трепкащата светлина на огъня подсилва дивашкия им вид. Дори с крилата си, единствен Рафи има „нормален“ вид.
Странно, но в сънения ми ум нахлуват отделни мисли на Рафи. Виждам хората, както той ги вижда — чужди и примитивни. В сравнение със съвършенството на ангелите, тези човешки дъщери са грозни и миришат като прасета. Той се опитва да си представи какво са видели Наблюдателите в тях. Не открива нищо, заслужаващо да рискуват дори леко мъмрене, да не говорим — преизподнята.
Но така или иначе, жените са безкрили. Как понасят ангелите и това?
— Къде са съпрузите ни? — пита една жена. Говори гърлен език, по принцип неразбираем за мен, ала в съня си го владея.
— Осъдиха ги да паднат в преизподнята, задето са се оженили за човешките дъщери.
Рафи владее гласа си, но все пак долавям нотка на гняв. Това са били най-добрите му воини и верни приятели.
Жените се разплакват.
— За колко време?
— До настъпването на Съдния ден, когато най-сетне ще бъдат съдени. Няма да ги видите никога повече.
Жените се прегръщат и ридаят.
— Ами децата ни?
Рафи мълчи. Как да каже на една майка, че той е тук, за да излови и убие дечицата й? Дошъл е на земята, за да спести на Наблюдателите си болката от принудата да избиват собствените си деца. Нищо че те са нефилими — чудовища, които ядат човешка плът — но що за извратено наказание е това за един баща? Той не може да допусне такова нещо, не и за своите войници.