— Да ни накажеш ли си дошъл?
— Дошъл съм да ви защитя.
Не е планирал да закриля съпругите. Но Наблюдателите са го умолявали. На колене. Непоносимо му е да преглътне мисълта, че най-страховитите му воини ще стигнат до там да молят, за каквото и да е, още по-малко — за човешки дъщери.
— От какво?
— Съпругите на Наблюдателите са дадени на бесовете адови на разтерзание. Тази нощ те ще дойдат за вас. Трябва да ви заведем на безопасно място. Да вървим!
Заглеждам се в различните костюми около кладата и осъзнавам, че това навярно е дребна версия на Вси Светии от времената, когато хората са вярвали, че по улиците се скитат чудовища и демони. И тази нощ те ще се появят в плът и кръв.
Жените се гушат една в друга, ужасени.
— Казах ви да стоите настрани от делата на богове и ангели — обажда се сивокоса жена, прегърнала закрилнически по-младо момиче. Облечена е в агнешка кожа, с все главата, надвиснала над челото й. Сложени са й допълнителни бивни, които я превръщат в същински саблезъб звяр.
Рафи решително се отдалечава от селото.
— Или идвайте с мен, или останете тук. По силите ми е да помогна само на желаещите помощта ми.
По-възрастната жена избутва дъщеря си към ангела. Другите я следват, гушат се една в друга и бързат да не изостанат — същинска причудлива менажерия са.
Докато се отдалечаваме, свирнята около кладата се усилва. Темпото нараства и ритъмът пулсира, докато дишането на жените се слее с него.
И точно когато очаквам кресчендото да стигне пика си, музиката спира.
В нощта изплаква бебе.
После внезапно плачът му секва. Секва твърде рязко, за да бъде причината естествена и от напрегнатата тишина косъмчетата по ръцете ми се накъдрят.
Жена изкрещява със сломено сърце. Във вика й няма изненада, само болка и мъка.
Този вик поражда у мен желание хем да хукна към огъня и да видя дали бебето е добре, хем и да бягам надалеч от тези варвари селяци. Общо взето не ми изглеждат изненадани и разтревожени от събитията около кладата, сякаш са част от привичните им ритуали.
Иска ми се да обясня на Рафи, че не всички сме като тези хора. Че аз не съм такава. Но съм само призрак в собствения си сън.
Рафи тихичко изважда меча си, целият нащрек.
Те идват.
Точно когато музиката подема отново, този път съпроводена от напев, Рафи се завърта да погледне зад гърба си.
По склона на хълма гъмжи от сенки.
13
Превити са и влачат крака. Черните им крила са закърнели. Човешките им иначе силуети са спаружени.
Не знам какво точно представляват тези зверове, но първобитното в мен ги разпознава, понеже дори в съня сърцето ми се разтуптява и инстинктите ми шепнат бягай, бягай, бягай.
Сенките ни се нахвърлят.
Две от тях се сгромолясват върху жена и я събарят. Разкъсват я с нокти. Тя умолително е втренчила ужасените си очи в Рафи.
Един от неговите воини е обичал тази човешка дъщеря. Отдал й е целия си живот. Притеснявал се е за нея, дори когато са го обричали на падение в преизподнята. Причината е напълно непонятна за Рафи, но това не пречи състрадание да изпълни сърцето му.
Той изритва адовото изчадие, стоварило се върху него, и завърта меча си срещу онези, нападащи жената.
После се случва нещо странно.
Странно дори за този сън.
Рафи минава на забавен кадър.
Също и всичко останало — освен мен.
Никога досега не съм имала „бавен“ сън. Виждам почти всяко мускулче на ангела, докато мести меча си и се врязва в адовите бесове, дерящи падналата жена.
Успявам хубавичко да огледам единия, когато надава предсмъртен вик. Лицето му е смачкано и сбръчкано като муцуна на прилеп, зъбите му са остри. Доста грозна твар, мен ако питате.
Тъкмо се каня да вдигна инстинктивно ръка, за да се прикрия от кръвта, пръснала в каданс срещу мен, когато осъзнавам, че и аз държа меча на Рафи, макар че той вече го върти.
Ясно виждам всяка подробност от движенията на ангела, който посича нападащите изчадия. На забавен кадър разглеждам стойката му, проследявам как измества тежестта си и как точно прихваща меча.
Ангелът си просича път през вълната от чудовища и тази част от съня свършва. След това поредицата се повтаря.
Досущ като учебно филмче, само че на живо.
Сигурно съм била сериозно разочарована от липсата си на умения за бой с меч, за да си измисля всичко това. Дори насън главата ме боли само като си го помисля.