Нажежената й атмосфера ме смазва, веднага щом нахлувам в спомените му.
Рафи надава рев от ярост и агония.
Загазил е сериозно. Болката е непоносима. Шокът — още по-голям.
Призрачното ми тяло се вихри, изгубва очертанията си и в резултат ме замайва още повече. Преживяването на Рафи е толкова наситено, че неговите мисли и усещания поглъщат моите.
В състояние съм да чуя само неговото накъсано дишане. Той не чува нищо друго.
Ръце и колене го притискат към земята, но заради кръвта дланите на нападателите се хлъзгат по кожата му. Той е потънал в собствената си кръв!
Болка струи от гърба му и се разлива по цялото му тяло. Троши костите му. Избожда очите му. Задавя дробовете му.
Кръв струи по асфалта.
Големи длани поднасят нещо бяло към ъгълчето на полезрението му. Рафи отчаяно не желае да гледа, но и не може да откъсне поглед.
Крила.
Снежнобели крила.
Отрязани и захвърлени на мръсната улица.
Дъхът свисти измъчено в гърлото му и ангелът не е в състояние да откъсне очи от онези бели пера, клюмнали безжизнено върху черния асфалт.
Капка кръв от нечия ръка цопва върху едно перо.
Демонът Белиал се е изправил над крилата на Рафи, все едно им е господар.
На ранения смътно му се причува, че някой крещи:
— Хей!
Насилва се да вдигне поглед.
Очите му са замъглени от болка и пот. Примигва няколко пъти в опит да се фокусира отвъд непоносимата болка в гърба.
Оказва се, че е кльощава човешка дъщеря, изглежда дребна редом с един от нападателите му. Ръждивооранжевите крила на воина я крият почти изцяло, но Рафи я вижда и знае, че именно тя е надала този възглас.
Това съм аз. Наистина ли изглеждам толкова незначителна редом с ангел?
Човешката дъщеря с цялата си скромна сила запраща нещо към Рафи.
Мечът му? Възможно ли е?
Той няма време да се чуди. Мечът е готов на всичко за него, дори да позволи връзка с човек като момичето, за да му помогне.
Прилив на гняв влива вълна от сила в Рафи. Той се изтръгва от хватката на нападателите си и вдига ръка. Дланта му трепери от усилието.
Светът му се смалява до меча, Белиал и ангелите пред него.
Улавя оръжието и с продължение на същото движение съсича демона през корема. Междувременно едва не загубва равновесие.
След това успява да използва инерцията си, за да се вреже в ангела до себе си.
Сцената не се забавя като другите битки. Няма и нужда. Усещам всеки треперещ мускул, всяка олюляваща се стъпка, всеки мъчителен дъх.
Рафи е замаян и едва успява да остане на крака. Докато нападателите отлитат, вижда воина с ръждивооранжевите крила да удря момичето. Тя пада на асфалта и ангелът си помисля, че сигурно е мъртва.
През мъглата на агонията се чуди коя ли е и защо една дъщеря на човеците би се пожертвала да му помогне.
Заставя се да остане на крака. Отнема му и последната капчица сила да държи меча си вдигнат, докато Ръждивия го премерва с поглед. Краката на Рафи треперят силно и той направо губи съзнание, но устоява изправен само от инат и гняв.
Ръждивия, явно твърде страхлив да се изправи срещу него сам, се отказва и отлита. Рафи рухва на асфалта веднага щом противникът му изчезва.
Лежи на пътя и светът тъне в чернота, нашарена само тук-там с по някое цветно петно. Чува единствено грохота на дъха си, но се съсредоточава и в шумовете около себе си.
Зад затворени врати се тътрят стъпки. Вътре в сградите хората си шепнат и спорят дали е безопасно да излязат. Изчисляват колко би струвал Рафи, ако го накълцат на парчета.
Но не те го притесняват. Чуват се и по-потайни простъргвания и приплъзвания. Тихо цъкане, все едно има хлебарки в стените.
Адовите бесове идват да го докопат. Намерили са го. В крайна сметка винаги го намират.
Този път обаче имат късмет. Този път е напълно безпомощен. Ще успеят да го замъкнат в ада и бавно да го измъчват епохи наред, докато лежи изгубил надеждата и крилата си.
Рафи отчаяно се стреми да остане в съзнание, но светът се разтваря в мрака.
Жена вика майка си. Гласът е силен и решителен.
Сигурно е трескав сън, понеже никой не би се държал толкова глупаво на място, пълно е човешки банди. Но стъпките по стълбището в сградата утихват. Човешките плъхове си шепнат, сигурни, че бандата на момичето, което вика майка си, трябва да е наблизо. Какво друго би придало такава смелост на това хлапе?