Не само аз се притеснявам за моите любими хора. Много семейства бяха разделени по време на хаоса на ангелското нападение или на атаката над гнездото. Сега се притесняват до побъркване, да не би оцелелите от семейството им да бъдат наранени или убити. Други просто са по-любопитни, отколкото умни, добили са смелост като част от организация, пълна с целеустремени хора — нещо, което са смятали, че никога няма да се повтори.
Във всеки случай, достатъчно много сме, за да се образува задръстване на оградата. Тя е от опъната по метални рамки тел, стига ми до гърдите и изисква реално катерене. Понеже обикаля на няколко пресечки около горичката, няма друг избор, освен да я прескачаме.
Под дърветата вече се събира малка тълпа. Вълнението им е наелектризиращо, в гласовете им отеква напрежение. Настойчива тревога ме кара да се разбързам. Пред мен се случва нещо особено нередно и съм убедена, че е свързано със семейството ми.
Втурвам се към тълпата и си проправям път през нея.
Онова, което виждам, няма да съм в състояние да изтрия от съзнанието си, докато съм жива.
18
Малката ми сестричка се бори в здрача.
Застанала е в средата между опънати в различни посоки въжета, държат ги неколцина мъже. Едното е вързано около врата й, две други — на китките и още две — на глезените.
Мъжете се мъчат с въжетата, все едно удържат див кон.
Косата на Пейдж е сплъстена и в нея има кръв. Размазана кръв има и по лицето и по роклята й на цветя. Контрастът между тъмното алено и шевовете на бледата й кожа създава впечатлението, че наскоро се е вдигнала от гроба.
Тя се бори с въжетата, все едно е обладана от зъл дух. Залита, когато един от мъжете я дръпва, за да я озапти. Дори на слабата светлина виждам кървавите охлузвания от примките около шията и китките й, резултат от люшкането насам-натам като зловеща вуду кукла.
Първият ми порив е да се разврещя по-яростно от банши и да извадя меча си.
Но пред Пейдж лежи нещо.
Шокът да я видя безмилостно разпъната, сякаш е диво животно, ме е спрял да разгледам останалата част от сцената. Сега обаче виждам неясна буца — неподвижна като камък, но с форма, която ми се ще да не бях разпознала.
Това е труп.
Трупът на онзи с бейзболната бухалка, който ме нападна заедно с дружките си.
Отклонявам очи. Не искам да разбирам какво съм видяла току-що. Не искам да забелязвам, че от тялото липсват цели късове месо.
Не искам да си мисля какво значи това.
Не мога.
Езикът на Пейдж се стрелва навън и тя облизва кръвта от устните си.
Затваря очи и преглъща. Лицето й се отпуска, макар и за миг.
Спокойствие.
Отваря очи и поглежда към трупа в краката си. Сякаш не може да се сдържи.
Част от мен все още очаква тя да се свие от отвращение при вида на тялото. Да, виждам отвращение. Но виждам и искрицата на копнеж. На глад.
Пейдж ме стрелва с поглед. Срам.
Спира да се бори и се взира право в мен.
Забелязва колебанието ми. Вижда, че вече не тичам да я спася. Вижда колко осъдително я гледам. Изплаква:
— Рин-Рин!
Гласът й е изпълнен със страдание от загубата. По окървавените й бузи потичат сълзи, които оставят чисти пътечки. Изражението й се сменя от гримаса на зловещо чудовище в уплах на малко момиченце.
Пейдж отново почва да се бори. Китките, глезените и врата ме заболяват от симпатия само при вида на въжетата, които охлузват разкървавената й кожа.
Мъжете така силно се олюляват в краищата на примките, че е трудно да се каже дали те държат в плен сестра ми или тя държи тях. Виждала съм колко сила се крие в новото й тяло. Предостатъчно е да затрудни сериозно похитителите си и да им окаже истинска съпротива. На този неравен терен може дори да успее да ги извади от равновесие и да ги събори на земята.
Вместо това се бори неефективно.
Само колкото да накара въжетата да се врежат в нея. Колкото да се самонарани за наказание. Колкото никой друг да не пострада.
Малката ми сестричка се разтърсва от сърцераздирателни ридания.
Отново се втурвам напред. Няма значение какво се е случило, тя не заслужава подобно отношение. Никое живо същество на света не го заслужава.
Войник от дясната ми страна вдига пушката си и я насочва към мен. Толкова съм близо, че надничам право в тъмния отвор на заглушителя.
Спирам, почти се подхлъзвам.