Хората пищят и се бутат един друг край оградата в опит да се покатерят през нея. Разпръсват се и търсят място да я прескочат, но и скорпионите ги разреждат.
Малцината, успели да преминат от другата страна, изглежда са спасени. Скорпионите са заети да жилят тези в горичката — като лениви хищници — и не обръщат внимание на хората, които са се измъкнали.
Скорпионите започват да смучат падналите на земята жертви. Губят интерес, когато всички в полезрението им или са вече отпуснати до оградата, или търчат към училището от другата страна на улицата. Накрая чудовищата излитат във въздуха и кръжат като рояк насекоми, преди да изчезнат в потъмняващото небе.
Нещо изшумолява зад гърба ми и аз се завъртам с готов за удар меч.
Не, просто майка ми се олюлява към мен.
Само ние мърдаме от тази страна на оградата. Всички останали изглеждат мъртви. Продължавам да се крия в тъмното, в случай че скорпионите се върнат, но всичко си остава спокойно и тихо.
Майка ми се препъва покрай мен.
— Отиде си. Изгубих я.
По окървавеното й лице блестят сълзи. Тя се клатушка към оградата, без да обръща внимание на нападалите жертви.
— Аз съм добре, мамо. Благодаря, че попита. — Вдигам мечето и избърсвам кръвта от меча в шифонената му пола. — А ти добре ли си? Как оцеля?
— Разбира се, че ще си добре. — Тя продължава да върви напред. — Ти си булката на дявола и това са твоите поданици.
Плъзвам острието в ножницата и отново надявам мечето отгоре.
— Не съм булката на дявола.
— Той те изнесе от огъня и ти позволи да ни посетиш след смъртта. Кой друг би имал подобни привилегии, освен булката му?
Веднъж ме видя в обятията на мъж и вече ни ожени. Чудя се какво ли би казал Рафи за идеята майка ми да му стане тъща.
— Видя ли къде се скри Пейдж?
— Отиде си — гласът й пресеква. — Изгубих я в гората.
Миналата седмица реакцията ми към подобно изказване щеше да е толкова проста! Тази вечер обаче не знам дали да се паникьосвам, или да се чувствам облекчена. А защо не и двете.
— Ти скри ли се от скорпионите? — питам. — Как оцеля?
Не получавам отговор.
Ако някой ми каже, че майките имат магически сили, ще повярвам с готовност. Дори не се изненадвам особено как така моята е преживяла някак си нападението.
Следвам я до оградата. Пътьом подминавам жертвите на скорпионите, проснати в неудобни и неестествени пози. Никой не ги напада повече, но те продължават да се спаружват и да изсъхват като пастърма. Горичката прилича на бойно поле с пръснати навсякъде из него трупове.
Ще ми се да успокоя ужилените, че парализата ще отмине, че всичко ще бъде наред. Но предвид свирепостта на нападението, не съм сигурна дали наистина ще бъде така.
Сред жертвите на бойното поле лежат и двойка трупове на скорпиони. Единият е застрелян в корема, другият — в главата.
Майка оглежда пострадалите, сякаш търси някого. Избира един със застинало на лицето възможно най-ужасено и изкривено изражение, и го извлачва до оградата, където е била прегазена.
— Какво правиш? — питам.
— Жертвоприношение — отвръща мама, старателно повлякла горкия нещастник. — Трябва да намерим Пейдж, така че се нуждаем от жертвеник!
— Плашиш ме, мамо!
Само си хабя дъха.
Сякаш знае, че няма смисъл да моли за помощта ми, тя вдига мъжа и го обляга на един кол на оградата. Той се сурва обратно в подножието му.
Искам да спра мама, но когато тя си набие в главата някой луд проект, нищо на света не може да я удържи.
Започва да се спуска нощ. Облакът скорпиони се отдалечава все повече и в небето не се вижда нито един отделен звяр.
Представата да обикалям из горичката в тъмното, за да търся сестра ми — нисш демон — не съвпада с идеята ми за приятно прекарване. Изключено е обаче Пейдж да бъде оставена да се скита сама, по най-различни причини. И е много по-добре да я намеря аз, отколкото изплашените войници от Съпротивата.
Оставям майка да се занимава с онова, което си е наумила, и се връщам в мрака сред дърветата.
20
Когато се връщам при касапницата до оградата, вече почти се е стъмнило напълно. Около жертвите замаяно обикалят други хора. Някои са приклекнали до повалените членове на семействата си, други вървят, плачат и се озъртат ужасени. Неколцина копаят плитки гробове.