Но аз не съм Пейдж.
Свивам се в моето ъгълче и се вкопчвам в меката козинка на плюшеното си мече.
23
Сънувам, че отново съм с Рафи.
На познато за мен място сме. Намираме се в къщичката за гости, където с Рафи преспахме през онази нощ след напускането на офиса. Говоря за нощта, когато научих името му и от затворник той се превърна в мой партньор; за нощта, когато ме държа в обятията си, докато треперех в плен на кошмар.
Туп-тупкането на дъжда по прозорците изпълва къщурката.
Поглеждам към тогавашното си аз — то спи под тънко одеяло на дивана.
Рафи лежи на другия диван и ме гледа. Лениво е отпуснал мускулестото си тяло върху възглавниците. В тъмносините му очи се вихрят мисли, които не мога да чуя. Сякаш мечът се е осъзнал, след като ми разказа толкова много за Рафи и сега пази мислите му скрити. Изглежда прекалено съм го притиснала с желанието си да науча за онази целувка.
В погледа на Рафи има мекота, каквато не съм забелязвала преди. Не че виждам в очите му явен копнеж или нежна любов, или поне намек. Дори да виждах, щеше да е само плод на обърканите ми фантазии.
Не че си фантазирам за него.
По-скоро това е погледът на корав тип, който не обича котки, но съзира котенце и за пръв път забелязва, че то всъщност е миличко. Един вид колебливо признава пред себе си възможността не всички котки да са лоши.
Мигът на сваляне на душевния щит рязко отминава. Рафи завърта очи да погледне към коридора. Чул е нещо.
Напряга се.
Чакам и се мъча да видя какво става.
Два чифта червени очи нарастват при припълзяването си по-наблизо, тихи като смъртта. Надничат в дневната и ме гледат от мрака в коридора.
Я виж ти. Защо не знам нищо за това?
Бърз като светкавица, Рафи скача и хуква, грабвайки меча на път към коридора.
Сенките на адовите бесове подскачат и изчезват обратно към спалнята — пълна чернота на фона на тъмносиво. Гмурват се през отворената врата, откъдето като река нахлува студен въздух.
Рафи и бесовете изпадат в забавен кадър, както са се втурнали към счупения прозорец до леглото. Дъждът нахлува през назъбените парчета стъкло, а завесите танцуват в каданс на вятъра.
Знам, че от мен се очаква да копирам движенията на ангела по време на нападението, но съм твърде заета да следя какво се случва. Бесовете бягат, а не нападат.
Дали са го шпионирали? Дали отиват да доведат подкрепления?
Адовите бесове щяха да успеят да се измъкнат през прозореца, ако първият не беше избутал втория встрани и така го омота в пердетата, че го принуди да сграбчи панически другаря си.
Докато двамата се борят, за да избягат, Рафи посича онзи, който е на път да скочи през прозореца — срязва го почти на две. Убива и втория — прерязва му гърлото.
Наднича през прозореца, за да се убеди, че тези са единствените два адски звяра.
С олюляване се връща до леглото и гримасничи от болка, приведен, за да овладее дишането си. Тъмни петна от кръв цъфтят на превръзките на гърба му, където преди са били крилата.
Само преди няколко часа се е пробудил от лечебния си сън, а това вече е третата му схватка. Една с мен, една с уличната банда, нахлула в нашата офиссграда, и сега с тези страховити бесове. Не си и представям колко ли е трудно всичко това за него. Едно е да си отрязан от другарите си и обкръжен от врагове, но на всичкото отгоре и да си тежко ранен сигурно е най-самотното усещане на света.
Той избърсва острието в леглото и нежно го лъсва с чаршафа. Смъртните гърчове на тварите най-сетне затихват, точно когато излиза от спалнята.
Изумително, но аз все още спя в дневната. Дни наред не съм успявала да си почина както трябва и практически съм в безсъзнание от изтощение. Треперя неудържимо на дивана. През зеещата врата на спалнята е нахлул студ.
Рафи спира и се обляга на дивана, за да си поеме дъх.
Стена насън и треперя под него.
Какво ли си мисли? Че ако го следи някой бяс от ада, няма да има никакво значение дали спим на различни места, или на един и същ диван? Или че съм вече обречена, понеже е прекарал твърде дълго време в компанията ми?
Отново простенвам и под тънкото одеяло присвивам колене към гърдите си.
Ангелът се навежда и прошепва:
— Ш-ш. Спи.
Вероятно просто има нужда да усети топлината на друго живо същество, след като е минал през такава травматична ампутация. Или е твърде изтощен да му пука дали съм човешка дъщеря, странна варварка като жените на Наблюдателите.