— Те са го… изтървали?
Тези двамата са най-сръчните фокусници джебчии, които някога съм виждала. Не мога да си представя, че някой от тях ще изтърве каквото и да е.
— Аха, жонглираха с една камара предмети, докато вървяха. Ключът просто падна и те не забелязаха.
— Но ти го видя.
— Естествено.
— А откъде знаеше, че е ключът за полицейската кола?
Клара Вдига ключодържателя и ми го показва. Представлява блокче прозрачна пластмаса, най-вероятно предвидено в него да се слага снимка. В това тук има листче, надраскано с детински печатни букви: „Полицейската кола на Пенрин — супер секретно“.
Ако някога видя близнаците отново, явно ще им дължа поне една битка на зомби-момичета в калта.
— Дано да си нямат неприятности — въздъхва Клара. — Струват ми се добри момчета.
— Ще се изненадам, ако някой знае, че ключът изобщо е бил в тях. Не се притеснявай, няма да загазят…
Някой от архивраговете им обаче, предполагам, ще опере пешкира.
До мен мама настоятелно шепне в мобилен телефон — води разговор с човек, който не е на линия.
— Е, накъде да поемем? — пита Клара.
Това ми разваля настроението. Такъв прост въпрос. Дори не съм в състояние да се насиля да го обмисля. И майка, и Клара са по-възрастни от мен, но някак си приемат, че аз ще се оправя с кашата.
Пейдж е изчезнала. И онзи труп, над който се беше надвесила…
Стискам клепачи в опит да изтрия образа, но това само влошава положението. Кръвта по лицето й не беше нейна, сигурна съм. Или е излязла на лов за хора, или хората са тръгнали на лов за нея. Или и едното, и другото.
Не мога да понеса и двете мисли. Ако я хване някой друг, ще се отнесат с нея досущ като хората от Съпротивата, които я вързаха, сякаш е животно — или ще я убият. А ако тя спипа някого…
По-добре да не мисля за това.
Но се налага да помисля, нали? Не мога да я зарежа там някъде самотна, отчаяна и уплашена.
Сутринта Съпротивата вероятно ще тръгне да я търси. Ако успеем да я намерим първи, навярно някак си ще открием и начин да се справим с всичките й проблеми. Но как да я намерим?
Поемам дълбоко дъх и издишам полека.
— Нека се отдалечим на няколко градчета от Съпротивата, после ще се скрием и ще преценим какво да правим.
— Добра идея — казва Клара, която зяпа към небето толкова, колкото и към пътя.
— Не — обажда се майка, сочи напред с една ръка и държи мобилния с другата. — Продължавай напред. Пейдж тръгна в тази посока!
Струва ми се съвсем уверена в думите си.
Мобилният й телефон ми се вижда странен. По-голям и по-обемист е от обикновените. Изглежда ми смътно познат.
Посягам към устройството:
— Това телефон ли е?
— Не! — Мама го дръпва и цялата се свива около него, за да го предпази. — Това не е за теб, Пенрин. Не го пипай нито сега, нито никога.
С неодушевените предмети майка ми има по-различни взаимоотношения от другите хора. Понякога един ключ за лампа е просто ключ. Докато не спре да бъде такъв.
Изведнъж, от нищото, след като години наред е използвала именно този ключ да светва лампите, я обзема убеждението, че непременно трябва да го прещрака нагоре-надолу, за да спаси Чикаго. След това пак си е просто ключ на стената. Докато не настъпи денят, когато се наложи да го щракне нагоре-надолу, за да спаси Ню Йорк.
— Какво е това? — питам.
— Това е дяволът.
— Дяволът е затворен в малка черна кутия?
Не че има значение, разбира се. Никога няма. Но по някаква причина искам да ми разкаже за предмета. Надявам се да разбута спомените ми и да се сетя какво представлява и къде съм го виждала преди.
— Дяволът ми говори чрез малката черна кутия.
— Аха! — кимам и се опитвам да измисля друг въпрос. — Ами тогава защо не я изхвърлим?
Ех, де да можеше да е толкова лесно.
— Тогава как ще намерим сестра ти?
Разговорът е обречен да се върти в големи кръгове. Загуба на време е.
Майка ми помръдва и успявам да зърна екрана на телефона. Там се вижда картата на околностите на Залива с жълти стрелки, сочещи две места.
Познавам този екран. Помня го от уреда, който татко веднъж донесе у дома.
— Това е прототипът на татко!
Майка го пъха зад гърба си, сякаш се бои да не й го взема.
— Не мога да повярвам, че си го откраднала и го уволниха заради това!