Изглежда работи само едното от крадените му крила. То непрекъснато се отваря и сгъва, сякаш демонът се опитва да литне, но другото му крило се влачи в прахоляка. Неприятно ми е да гледам такова лошо отношение към разкошните крила на Рафи и се старая да не мисля какви щети отнесоха те под моите грижи.
Коляното на Белиал е видимо пострадало. Той куца и го щади, при все опитите си да се затича. Движи се по-бързо, отколкото е способен ранен човек, но предполагам, че все пак развива по-малко от половината от обичайната си скорост.
Дори от това разстояние виждам яркочервено петно да се процежда през белите му панталони, точно над ботушите. Смешно е точно демон да реши да се облече в бяло — вероятно след като е получил новите си крила.
При приближаването си до камерата, той обръща глава да погледне отново зад гърба си. Ето я познатата презрителна гримаса. Арогантност и гняв, но този път с примес на повече от просто капка страх.
— От какво се бои? — задава Ави въпроса, над който умувам и аз.
Белиал с куцукане излиза от екрана и след него остава само кръстовището на празните писти.
— Ще видим ли какво го преследва? — пита генералът на Съпротивата.
— Камерата не може да се завърти повече.
Отминават няколко секунди. Имам чувството, че цялата стая е затаила дъх.
След това на екрана се появява в цялото си великолепие преследвачът на Белиал.
Над главата му са разтворени демонични крила. Светлината струи по закривените куки и се плъзга по черната ципа на зловещия ловец.
— Исусе Свети Христе! — възкликва някой зад гърба ми.
Преследвачът видимо не бърза и сякаш се наслаждава на гонитбата. Свел е глава и крилата засенчват лицето му, което прави чертите му още по-трудни за различаване от тези на Белиал. Но, за разлика от врага си, той не извръща глава, за да ни позволи да разгледаме добре лицето му.
Аз обаче го познавам. Безкрайно познат ми е дори с новите си демонични крила.
Това е Рафи.
Всичко в него — походката, извитите крила, засенченото лице — се съчетава в идеалния кошмарен образ на дебнещия жертвата си дявол.
Макар да съм сигурна, че е Рафи, сърцето ми се свива от страх още при първия поглед.
Това не е ангелът, който съм опознала така добре.
Дали Ави ще види в него младежа, придружавал ме при първото ни влизане в лагера на Съпротивата?
Не, предполагам. Не съм сигурна дали и аз бих разпознала Рафи, ако не знаех за новите му крила, въпреки че лицето и тялото му са отпечатани щрих по щрих дълбоко в паметта ми.
Ави се обръща към хората си:
— Ударихме джакпота! Куц ангел и демон. Искам отряд ловци да тръгне към летището до две минути!
Близнаците се размърдват още преди даването на заповедта.
— Заемаме се! — казват едновременно, вече втурнали се през вратата.
— Давай, бързо, бързо!
Никога не съм виждала Ави толкова развълнуван.
Той спира на прага и подвиква:
— Пенрин, ела с нас. Единствена ти си се намирала близо до демон!
Всички все още смятат, че именно демон ме е изнесъл при семейството ми, докато съм била привидно мъртва.
Прехапвам си езика, преди да успея да изтърся колко малко знам за тях. Втурвам се да догоня групата, която търчи по коридора.
6
Навремето от Пало Алто до Международното летище на Сан Франциско се стигаше за двайсетина минути, ако движението не е натоварено. Разбира се, сега магистралата е затворена и карането със сто и двайсет километра в час вече не е възможно, нито е добра идея. Но явно никой не е споделил това с Ди-Дум. На волана на джипа ни той избира по-достъпните второстепенни пътища, криволичи между изоставени коли и прелита през тротоарите като пиян спортен шофьор.
— Ще повърна — предупреждавам.
— Заповядвам ти да не го правиш! — заявява ми Ави.
— А, не й давай заповеди — възразява Ди-Дум. — Тя е бунтовничка по дух. Ще оповръща всичко, само за да ти даде да се разбереш.
— Има причина да си с нас, Пенрин — напомня Ави. — И повръщането в колата ми не е част от мисията. Дръж се, войнико!
— Не съм ти войник.
— Още не — съгласява се той с широка усмивка. — Защо не ни запознаеш със случилото се в гнездото? Разкажи ни какво видя и чу, дори ако смяташ, че не е важно за нас.
— И ако много ти призлее — добавя Ди-Дум, — цели се в посока на Ави, не към мен.