В крайна сметка им разказвам почти всичко видяно. Не споделям за крилата на Рафи, но им описвам безкрайното ангелско парти в гнездото с все шампанското и ордьоврите, костюмите, прислугата и невероятното разточителство. След това споделям и за ембрионите на ангелите скорпиони в лабораторията в мазето, и за хората, с които ги хранят.
Поколебавам се да разкажа за експериментите с децата. Кога домакините ми ще съберат две и две и ще заподозрат вероятността тези деца да са нисшите демони, разкъсващи на парчета хората по пътищата? Дали ще се досетят, че и Пейдж може да е една от тях? Не съм сигурна какво да правя, но накрая споменавам за операциите на хлапетата, без да навлизам в подробности.
— Значи сестра ти… Тя добре ли е? — пита Ави.
— Да, скоро ще се оправи напълно, сигурна съм.
Казвам го без колебание. Добре е, разбира се. Как иначе да бъде? Какъв избор имаме? Старая се да влея увереност в гласа си, макар че отвътре ме гризе притеснение.
— Разкажи ни повече за тези скорпиони ангели — обажда се другият ни спътник. Косата му е вълниста, кожата — наситенокафява. Младежът носи очила и има излъчването на учен, зациклил страстно на любима тема.
В облекчението си покрай изместването на темата от Пейдж, споделям всички подробности, за които се сещам. Размерът, крилата като на водни кончета, пълната липса на еднаквост, толкова нетипична за лабораторните екземпляри, каквито човек среща по филмите. Някои от скорпионите са ми се сторили в зародишно състояние, но други са изглеждали напълно оформени. Разказвам за затворените при тях в цистерните хора и как чудовищата им изсмукват живота.
Най-после завършвам; в последвалата пауза всички се опитват да преглътнат разказа ми.
И тъкмо си помислям, че частта с въпросите и отговорите ще бъде лесна, те питат за демона, който по време на нападението над гнездото ме е изнесъл и ме е стоварил при спасителния камион на Съпротивата. Нямам представа какво да кажа, затова отговорът ми на всичките им въпроси е:
— Не знам. Не бях в съзнание.
Изненадана съм колко много въпроси ми задават за „демона“.
Дали той е дяволът? Дали е споменал какво точно търси там вътре? Кога го срещна? Знаеш ли къде отиде след това? Защо те захвърли така?
— Не знам — повтарям за стотен път. — В безсъзнание бях.
— Можеш ли отново да го откриеш?
Присвива ме под лъжичката при този въпрос.
— Не.
Ди-Дум прави бърз обратен завой, за да избегне преградено второстепенно шосе.
— Да имаш нещо друго да ни казваш? — настоява Ави.
— Не.
— Благодаря ти! — С тази реплика той се обръща да погледне другия ни спътник. — Санджей, твой ред е. Чувам, че имаш теория за ангелите, която би искал да споделиш с нас?
— Да — потвърждава ученият, вдигнал световна карта. — Повечето убийства по време на Голямото нападение може да са били случайност. Един вид страничен ефект от пристигането на ангелите тук. Хипотезата ми е, че когато няколко от тях влязат в нашия свят, получава се локално чудо… — Санджей боцва една топлийка в картата. — В нашия свят се създава дупка, през която да минат. Това вероятно води до изменение на климата на местно ниво, но не е твърде драматично. Ала когато през отвора мине цял легион, ето какво се случва… — Той забива отвертка в хартията. Пробива я не само с острието, но и е дръжката, и е юмрук. Разкъсва цялата карта. — Според моята теория, светът се къса, когато нахлуят в него. Това е предизвикало земетресенията, цунамитата и смущенията в климата — всички онези катастрофални събития, довели до по-голямата част от щетите и жертвите…
Гръмотевица разкъсва оловното небе, сякаш да потвърди думите му.
— Всъщност ангелите не са разбунтували нарочно природата по време на нахлуването си — обяснява Санджей. — Затова не вдигнаха и гигантско цунами да ни погълне, когато нападнахме гнездото. Не им е по силите. Те са живи, дишащи създания, също като нас. Дори да имат способности, каквито не притежаваме, не са богоподобни.
— Искаш да ни кажеш, че са убили толкова много хора, без дори да възнамеряват да го сторят?
Санджей прекара пръсти през гъстата си коса:
— Е, след като застреляхме водача им, те наистина избиха доста народ, но вероятно не са толкова всемогъщи, колкото си мислехме първоначално. Разбира се, нямам доказателства. Това е просто теория, но тя съвпада с малкото, което ни е известно. Но ако вие, момчета, успеете да донесете поне няколко трупа, за да ги проучим, вероятно ще успеем да хвърлим малко светлина по въпроса.