Флейкс със стафиди и фъстъчено масло! Кой да ти каже, че били толкова вкусни? Е, ако добавим и малко шоколад, сигурно ще се получи страхотно фъстъчено, хрупкаво шоколадово десертче за гимназиалната разпродажба на сладкиши. Добре де, дори да не е толкова прекрасно на вкус в сравнение с храните от Предишния свят, в Ангелския е направо изумително!
— Трябва да се върна в гнездото — съобщава Рафи, докато бърка с пръсти в буркана.
Спирам с шепа корнфлейкс, вдигната към устата.
— Сериозно ли? Че там гъмжи от полудели, кръвожадни неандерталци, от които едва-едва се измъкнахме живи!
Ангелът вдига вежда към мен. Осмуква фъстъченото масло от пръстите си.
Пъхам флейкса в устата си и започвам да хрускам.
— Само защото народът ти е красив, не означава, че отвътре не са неандерталци!
— Според твоето описание, съмнявам се Ури да е бил намислил същински бунт. Всеки войник щеше да го предупреди, че точно това ще последва. Разлюлееш ли апокалипсиса на въдичка пред разочаровани воини, не наясно с мисията си, и бурните страсти са ти в кърпа вързани.
— Бурни страсти ли?
— Старомодно ли звучи? — Рафи си гребва още фъстъчено масло. Изглежда предпочита да не го смесва с корнфлейкс.
— Имаше хора, накъсани на парчета. Буквално. На кървави, малки, гнусни късчета. Не ми звучи просто като проява на бурни страсти.
— Много съжалявам за случилото се, но нямаше начин да ги спра…
Не ми се струва Рафи да съжалява. Тонът му е студен, пресметлив и прагматичен.
— И каква всъщност е цялата тази работа с апокалипсиса, а? О, ами да, ще избием горките беззащитни хорица…
Знам, че прекалено се горещя. Топвам щипка флейкс във фъстъченото масло, гледам да оставя някоя и друга люспа в него. За всеки случай удавям вътре и няколко стафиди.
— Радостта от апокалипсиса няма нищо общо с хората.
— Стори ми се точно обратното.
Рафи наднича в буркана с оцапаното фъстъчено масло. Поглежда ме изпод вежди и го оставя, без да бръкне в него.
— Хората са случайно съвпадение.
— Да убиеш и унищожиш цял вид е случайно съвпадение?
Звуча все едно го обвинявам лично, а аз съм наясно, че той не е част от плана за ликвидирането ни.
Или поне си мисля, че Рафи не взема лично участие, все пак няма откъде да съм напълно сигурна, нали?
— Вие го причинявате на какви ли не видове — той се пресяга за кутията с корнфлейкс.
— Не е същото — аз пък грабвам буркана с маслото.
— Защо не?
— Хайде да се върнем на темата защо твоите хора толкова се радваха, че ще убиват моите хора — загребвам още от фъстъченото масло.
Рафи ме гледа как го облизвам от пръстите си.
— Празнуваха възможността да освободят приятелите си.
— Ангелите си имат приятели? — свивам устни около пръста и осмуквам всяка капчица благина от него.
Леко притеснен, Рафи се размърдва на мястото си и ме поглежда сърдито.
— Когато се биеш рамо до рамо с други бойци, те ти стават същински братя. Всеки от нас си има Паднал брат. Известна надежда им предлага единствено Съдният ден. Тогава най-сетне случаите им ще бъдат разгледани.
— Цяла вечност наказание идва преди самото дело?
Понечвам отново да топна пръсти в буркана, но Рафи изсипва вътре корнфлейкс. Налага се да си проям път през люспичките, за да близна отново от маслото.
— Системата целенасочено е сурова, за да държи всички в строя. Това споява войнственото ни общество.
Мушвам с пръст в хрупкавия пласт и се чудя дали Рафи се дразни.
— А ако ги сметнат за виновни? — изваждам малко фъстъчено масло на върха на пръста си. Облизвам го и се наслаждавам на вкусната сладост.
Рафи рязко се изправя и тръгва да обикаля из стаята.
— Тогава вечността става по-дълга.
Знам отговора на следващия си въпрос, но все пак го задавам.
— А кога ще започне Съдният ден?
— В края на апокалипсиса.
Кимам.
— Ясно. Същият, за който всички толкова копнеят…
Май напоследък не ми става по-добре, когато се окажа права за нещо.
Рафи си поема дълбоко дъх и издиша, сякаш има нужда да изпусне малко пара.
— Нека идем да потърсим меча ми.
Никак не ми се иска да губя време в полет до Кей 39, но там са и мечът, и сигнализаторът на майка ми. Устройството все още е най-добрият ми шанс да намеря Пейдж. Освен това разчитам да се отвори възможност да проверя дали мама, Клара и останалите са успели да избягат от острова. В противен случай току-виж се намери начин да им помогна.