По-малкото момиченце успява да се измъкне от обятията на мъжа и се втурва към нас. За разлика от сестра си, изобщо не се поколебава да скочи в обятията на Клара.
— Знаех си, че си ти! — момиченцето прегръща майка си и всеки миг ще се разтопи от радост. — Татко настоя да изчакаме, докато се уверим напълно. Цяла вечност те гледахме! Ти само плачеше и плачеше и не бяхме сигурни! После заговори и аз те познах! Чух гласа ти и те познах. Виждаш ли, татенце? Нали ти казах!
Но татенцето стои вцепенен на няколко крачки от тях и само ги гледа.
Клара милва косата на Ели с трепереща ръка.
— Да, миличко, права си била. Толкова ми липсваше. Толкова много! — И плашливо отправя умолителен поглед към Хлои и съпруга си.
Второто момиче пристъпва колебливо към Клара.
— Мамо? Наистина ли си ти? Какво е станало с теб?
— Да, сладурчето ми. Аз съм. Добре съм — уверява я Клара. — Вече съм добре! — и протяга ръка да я привика, а Хлои колебливо се насочва към обятията й.
Таткото дръпва момиченцето назад.
— Заразно ли е?
— Какво? — поглежда го Клара объркано.
— Заразна ли си? — повтаря таткото, като натъртва на всяка дума, все едно жена му не говори вече същия език.
— Не — прошепва Клара. Гласът й пресеква и знам, че едва се владее. — Кълна се.
Хлои се изплъзва от хватката на баща си. Спира се да погледа майка си още миг. После колебливо пристъпва в прегръдките й. Веднъж гушната обаче, по-голямата сестра се притиска към мама също толкова здраво, колкото и малката.
Съпругът на Клара ги наблюдава, разкъсван между желанието да се втурне и да прегърне семейството си или просто да се втурне и да избяга. Стои и гледа децата си, а те разказват на майка си как са дошли тук да търсят нещо полезно, понеже чули, че на кея имало зарязани ценни вещи; как се молили на баща си да наминат насам за последен път; как се престрували, че са пристигнали за неделния обяд, както правели едно време…
Слушам как Клара тихичко беседва с дъщерите си и у мен се пробужда представата за майка, каквато заслужава да има всяко дете. Момиченцата изглеждат щастливи и доволни под крилото на мама. Усещането, предполагам, е страхотно!
В крайна сметка и таткото пристъпва към Клара, все едно насън. Прегръща и трите безмълвно и се разплаква.
Малко не ми стига да видя кея какъвто е бил, когато Клара и съпругът й са водили децата тук за обед. Крясъците на чайките, соленият аромат на океана във вятъра и топлината на калифорнийското слънце. Виждам как двамата вървят, хванати за ръце, а момиченцата тичат пред тях. Представям си Клара, както е изглеждала с не спаружена кожа, усмихната, с букет цветя от фермерския пазар, да се смее със съпруга си в слънчевия неделен следобед…
Тихо потъвам обратно в сенките.
67
Събирам сили да понеса сарказма на Рафи за малката семейна среща на Клара. Той се е облегнал на стената на почти запазена будка — тъмен, заплашителен силует на фона на нощта. Ако не го познавах, щях да вложа доста усилия да го заобиколя и избегна.
Приближавам се и, виж ти, не забелязвам изписан на лицето му сарказъм. Следи срещата на Клара и семейството й с повече симпатия, отколкото бих предположила, че може да изпита един ангел, дори Рафи.
Но после си спомням коментара на Белиал как ангелите не са направени да остават сами. Така че навярно ги разбира по-добре, отколкото съм готова да му призная.
— Отменям ти воинския ранг — обажда се той, загледан в Клара и семейството й.
— Имала съм воински ранг?
— За около трийсет секунди.
— И какво ужасно престъпление направих, та да изгубя повишението си?
— Истинският воин първо ще си прибере меча, преди да се захване с личните дела.
— Всичките ми дела са лични. Всяка битка, която водя, приемам лично!
С тези думи повеждам Рафи към купчината натрошени дъски и арматура, където скрих меча.
— Хмм. Хубав отговор. Нищо чудно все пак да си върнеш ранга.
— Не бих заложила на това… — разбутвам от пътя си дървениите е надежда да видя изцапаната физиономия на мечето си. — Ето го! — и внимателно измъквам играчката и меча. Гордо отмятам полата от сватбен воал, за да покажа на ангела ножницата.
Рафи зяпва за миг премяната на оръжието и пита:
— Знаеш ли колко убийства има на сметката си този меч?