— Маскировката е съвършена, Рафи.
— Това не е просто някакъв си ангелски меч. Архангелски меч е! По-добър от ангелските мечове, в случай че още не ти е ясно. Ангелските мечове се боят от него!
— Какво, да не би при вида му да се разтреперват в каниите? — приближавам се до купчината разпилени боклуци от ферибота на капитан Джейк.
— Да, ако трябва да знаеш — Рафи тръгва след мен. — Направен е, за да се прекланят всички други пред него. Как очакваш да преживее маскировка на плюшено мече със сватбена рокля?
— Не е сватбена рокля, а поличка за канията. И е сладичка.
— Мечът мрази лигавщините! Иска да смазва и посича всичко сладурско!
— Никой не мрази сладурското!
— Напротив, ангелските мечове го мразят! — Рафи вдига вежда и ме измерва с поглед.
Май не е добра идея да му разказвам колко лигави ангелски статуетки и картини имахме в Предишния свят.
Проследяващото устройство на майка ми би трябвало да е тук, но не го виждам сред разпилените боклуци. Забелязвам обаче от една чанта да стърчи подвижна дръжка с окачени на нея ключове. Все се канех да вържа мечето за ножницата и това ми се струва отличен вариант. Щраквам единия край върху панделката, зашита за врата на играчката и другия — за презрамката на канията.
— Кръсти ли го вече? — пита Рафи. — Харесват му внушителните имена, така че ще го умилостивиш с някое хубаво…
Прехапвам устна като си спомням какво обясних пред Ди-Дум за името на меча си.
— Ами, винаги мога да го прекръстя както му се харесва! — усмихвам се невинно на ангела.
Видът му предвещава, че се готви за ужасна новина.
— Всеки носител на този меч има право да го кръсти само веднъж. Ако си му дала име, ще го носи, докато е с теб.
По дяволите.
Рафи ме гледа, сякаш вече мрази името.
— Е, как се казва?
За момент си помислям дали да не излъжа, но какъв смисъл има? Прочиствам си гърлото.
— Мечо Пуки.
Спътникът ми се умълчава. Мълчи дълго. Вече започвам да се питам дали ме е чул. Накрая натъртва:
— Мечо. Пуки.
— Беше само шегичка. Не знаех, че…
— Нали съм ти споменавал каква власт имат имената? Когато води битки, този меч трябва да се представя на противниковия. Осъзнаваш ли го? Сега е принуден да изрича щуротии от рода на: „Аз съм Мечо Пуки, от древна линия на архангелски мечове…“ или „Преклони се пред мен, Мечо Пуки, който има само двама равни из всички светове!“ — Рафи поклаща глава. — Как очакваш да го уважават?
— О, стига де, вярно ли? И бездруго никой няма да уважи подобно помпозно изказване, все едно как се нарича мечът! — премятам презрамката на канията и мечето меч се намества на бедрото ми, където му е мястото.
Забелязвам сигнализатора на майка ми до една чанта. Втурвам се към него и го включвам.
— Ще се изненадаш колко потенциални противници съм обърнал в бягство само като обявя, че съм Рафаил, великият архангел, Божията мъст! — Рафи ме поглежда заплашително.
Хрумва ми, че заради демонските крила и той е изгубил силата да използва името и титлата си. По тъгата в погледа му съдя, че същата мисъл измъчва и него.
На екрана на устройството жълтата стрелкичка се появява в Халф Мун Бей, недалеч от гнездото. Въздъхвам тежко. Защо поне веднъж не намеря сестра си на безопасно и леснодостъпно място?
— Пейдж е близо до гнездото.
Рафи ме изпепелява с предупредителен поглед.
— Искаш да кажеш — онова място, откъдето едва те измъкнах жива, понеже ангелите избиваха всички човешки същества, до които се докопат?
— Благодаря, за което, между другото.
Той притеснено заравя пръсти в косата си.
— Виж, сигурно е по силите ми да ти намеря хубаво малко бомбоубежище с примерно двегодишни запаси…
— Предполагам, че вече всичките са заети.
— А аз предполагам, че някой с радост би ти отстъпил неговото, особено ако го помоля любезно… — ангелът ми се усмихва сухо. — Ще си вземеш малка ваканция от случващото се и ще излезеш навън, след като нещата се успокоят. Да се окопаеш, да изчакаш на безопасно място…
— По-добре внимавай. Да не би да те сбъркат с някой, който се притеснява за мен.
Рафи поклаща глава:
— Просто се притеснявам да не би някой да познае меча ми в твоите ръце. Ако те скрия за година-две, тогава навярно ще успея да си спестя срама.