Мич Рамзи си имаше начин да се справя в трудни ситуации.
И така, сега бяха тук, на дивана, Лейн си взе душ и облече любимия си суитчър, а тя — една от ризите си с копчета и някакъв клин. Но, Господи, макар че беше май, и то в Юга, тя усещаше студ дори в костите си. И това беше отговорът на въпроса на Лейн.
— Лизи? Мислеше ли, че ще скоча?
— Разбира се, че не.
Господи, никога нямаше да забрави как стоеше в далечния край на моста, хванал перилата, как се обърна да я погледне… и се скри от погледа й…
— Лизи…
Тя вдигна ръце над главата си и се опита да запази гласа си спокоен. Не успя.
— Щом не се канеше да скочиш, какво правеше там, за Бога? Беше се навел над реката, Лейн. Щеше да…
— Опитвах се да разбера какво ли е да полетиш надолу.
— Защото си искал да се самоубиеш? — запита тя със свито гърло.
— Не, защото исках да разбера него.
Лизи смръщи вежди.
— Кого? Баща си…? Стига, като че ли той някога се е опитвал да разбере някого? Лейн, има и други начини да се справиш с това.
Например можеше да посети психиатър и да поседи на дивана му. Това щеше да сведе до нула шансовете му да намери смъртта си, докато се опитва да се справи със случилото се.
И като бонус, тя нямаше да се тревожи, че ще й се налага да стане престъпник, крадящ лодки.
Запита се дали петдоларовата банкнота все още е затъкната там, където я бе оставила.
Лейн протегна едната си ръка, като че ли бе вдървена и изруга, когато лакътят или може би рамото му изпука.
— Виж, сега, когато татко е мъртъв, никога няма да получа отговори. Затънал съм до шия, трябва да оправя забърканата от него каша, страшно съм разгневен и просто не разбирам. Всеки може да каже, че той не беше стока и това е истината… обаче не е обяснение защо, кога и как е постъпил толкова ужасно. Лежах втренчено и гледах тавана, не спях и не издържах повече. Отидох до моста, прекрачих перилата, за да застана там, където е стоял той… защото исках да видя това, което е видял той. Исках да добия представа какво е изпитал. Исках отговори. Нямаше къде другаде да ги потърся и не, не бях там, за да се самоубия. Кълна се в душата на мис Аврора.
След миг Лизи се наведе напред и взе ръката му в своята.
— Съжалявам. Просто си помислих… е, видях каквото видях, а ти не ми бе казал нищо от това, което ми казваш сега.
— Какво има за казване? В главата ми се въртят непрекъснато едни и същи мисли и ми се иска да крещя. Нямам ни най-малка представа какво правя.
— Но поне ще знам какво искаш да направиш. Мисля, че мълчанието е страшно. Умът ти е неспокоен? Е, моят също.
— Съжалявам — поклати глава. — Но аз ще се боря. За семейството си. За нас. И повярвай ми, ако се канех да извърша самоубийство, последното, което ще направя, е да последвам примера му. Не искам да имам нищо общо с този човек. Разбира се, не мога да променя ДНК-то си, не мога да направя нищо по този въпрос. Но няма да окуражавам и по-нататъшни сравнения с него.
Лизи си пое дълбоко дъх.
— Мога ли да помогна по някакъв начин?
— Ако имаше нещо, което можеш да сториш, ще ти кажа. Обещавам. Но сега всичко е на моите плещи. Трябва да открия липсващите пари, да платя на „Проспект Тръст“ и да се моля на Бога да успея да поддържам бизнеса. Бърбънът на семейство Брадфорд е на пазара повече от двеста години — не може на това да бъде сложен край сега. Просто не може.
Лейн се обърна и погледна през големия прозорец, а тя изучаваше лицето му. Той беше, както би се изразила баба й, наистина красив. Класически красив, с очи сини като ясно небе, с черна коса, която бе гъста между пръстите й, и с тяло, което неминуемо привличаше погледите на всички в стаята.
Но за нея това не беше любов от пръв поглед. В началото за нея лошият най-малък син на семейство Брадфорд бе жигосан, макар че истината беше, че под пренебрежението й се криеше силно привличане. Бе готова да премести планини, за да го игнорира. А после бяха заедно… и тя се влюби в него по типичния за Сабрина[4] начин.
Е, само че в нейния случай „персоналът“ бе градинарка с магистърска степен по ландшафтна архитектура от университета „Корнел“.
Но после, четири седмици по-късно, Шантал се обърна към пресата и заяви, че е сгодена за Лейн и че детето, което носи, е негово. Това сложи край на историята за Лизи и Лейн се ожени за Шантал.
Само за да изчезне на север малко след това.
Ужасно. Колко ужасно бе онова време. Лизи направи всичко възможно да продължи да работи в Ийстърли и да остане концентрирана в работата си. Но всички забелязаха, че някак си изведнъж Шантал вече не беше бременна.
4
Сабрина (на английски: Sabrina) е американска романтична комедия от 1954 г. на режисьора Били Уайлдър, адаптация на пиесата Sabrina Fair на Самюъл Тейлър. Главните роли се изпълняват от Хъмфри Богарт, Одри Хепбърн и Уилям Холдън. В римейка от 1995 г. главните роли се изпълняват от Джулия Ормонд и Харисън Форд. — Бел.р.