Меримак отвори уста и Едуард се обърна към него.
— А ти просто мълчи. Извади бележника си. Води си бележки. Или ако искаш, чакай да ти го повторя сто пъти в управлението, не ме е грижа. Но той заслужава да чуе какво стана.
Едуард отново погледна Лейн.
— Действах сам. Ще се опитат да кажат, че някой ми е помогнал. Не е вярно. Знаеш какво ми причини баща ни. Знаеш, че нареди да ме отвлекат и да ме измъчват — Едуард посочи тялото си. — Тези белези… тези болки… всичко е заради него. Той организира всичко и после отказа да плати откупа, така че да изглежда, че той е жертвата. Мразил съм го цял живот… после се случи това и… Нека просто кажем, че имах много време да мисля как да го убия, докато лежах в непоносими болки, без да мога да спя или да се храня, защото за мен всичко бе свършило.
— Едуард — прошепна Лейн.
— Реших да го направя в нощта, когато го убих. Отидох в къщата, за да му поискам сметка, защото не можех повече да понасям това. Паркирах зад къщата и чаках той да излезе от бизнес центъра — късно, както винаги. Тогава не мислех, че ще го убия, но точно когато излизах от пикапа, той залитна, падна на земята и се обърна по гръб, сякаш нещо не беше наред. Познавам признаците на инсулта, знаех, че е получил инсулт. Той се гърчеше и сочеше главата си… после изглежда вече не можеше да контролира лявата си страна, ръката и кракът му трепереха, сякаш не можеше да ги движи.
— Аутопсията наистина показа признаци на инсулт — обади се следователят. — Причината е мозъчен тумор.
Едуард кимна.
— Гледах как страда. Нямам мобилен телефон и си мислех да вляза в къщата и да се обадя на деветстотин и единайсет, но знаете ли? Реших да не го правя. Беше толкова смешно… когато се гърчеше така. — Едуард сви едната си ръка като нокти на хищна птица. — Приличаше на онова, което правя аз. Когато наистина ме боли и болкоуспокояващите още не са започнали да действат… беше хубаво да го видя така. Честно. Справедливо. И не мога да ви кажа кога точно реших, че наистина ще го убия — предполагам, когато стана ясно, че няма да умре веднага.
Едуард сви рамене.
— Както и да е, отидох до пикапа на „Ред енд Блек“, с който бях стигнал дотам — онзи, който сега е паркиран зад обор „Б“. Ключовете са на таблото и предполагам, че вие, момчетата в синьо, ще искате да го вземете с вас. И така… да, отидох и доближих пикапа — той си има лебедка, имаше и някакво въже и аз го омотах с него, закачих куката и го извлякох в каросерията, защото знаех, че няма да мога да го вдигна сам. После закарах пикапа до брега на река Охайо. Това бе трудната част. Свалих го от каросерията, но да го влача по земята? Нараних зле глезена си, толкова зле, че след няколко дни тя — Едуард посочи русата жена — трябваше да извика доктор Куалби да го види.
Лейн се смръщи, когато жената сякаш се сви, но после отново погледна брат си.
— Чакай — каза той. — Той е паднал от моста.
— Не — каза Меримак. — Не е паднал. Или поне няма запис, на който да се вижда, че е паднал или че не е. Охранителните камери, които вече е трябвало да бъдат включени непрекъснато, точно в тази нощ не са работели — една от повредите след инсталирането им из целия град. Така че няма как да знаем и като имаме предвид лошото състояние на тялото, може да приемем, че нараняванията по крайниците и горната част на тялото се дължат на продължителния престой във водата.
Едуард кимна.
— И така, довлякох го до водата. Беше валял дъжд, течението бе силно. Намерих някакъв прът и започнах да го бутам към водата… но после се върнах в пикапа, взех ловджийския нож и отрязах пръста му. Той пищеше, докато го правех, така че явно бе жив, но едва се движеше и не можеше да се бори. После го бутнах още веднъж и той изчезна. Хвърлих ножа след него, запазих пръста и се върнах с пикапа до къщата. Зарових го под прозореца на майка ми, защото той се бе отнасял с такова презрение към нея през цялото време — той има поне едно извънбрачно дете, за което знаем, чукаше бъдещата ти екссъпруга и тя е бременна от него! Аз просто… да, скрих онова нещо в лехата с бръшлян и се върнах тук. Живея сам, така че никой не знаеше къде съм бил или дори дали изобщо съм излизал, а също така никой не знаеше, че съм го чакал.
— Но после пръстът е бил открит — каза Меримак.
— Тогава разбрах, че трябва да направя нещо. Дойдох за помена и се промъкнах в бизнес центъра. Отидох в стаята на охраната, влязох в системата, изтрих записа от онази нощ и чаках да видя дали ще разберете.
— Разбрахме — Меримак огледа останалите полицаи и кимна. — Хванахме ви.