Максуел влезе откъм вътрешността на къщата със салфетки в ръка.
— Амин, сестро, амин.
Джеф започна да носи храната.
— По традиция това ястие трябва да бъде леко, но ние малко променихме правилата. Никой не е ял нищо цял ден и нека си го кажа, майка ми не е тук, макар че искаше да дойде. Което е някак плашещо, наистина…
Оказа се точно това, от което Лейн имаше нужда.
Седнаха около масата в официалната трапезария, съвършено подредена от Джин, и това не бе нещо, с което Лейн бе свикнал. Не беше нито позната домашна атмосфера, нито семейна традиция, но беше топло и истинско. Беше подслон без покрив, храна, от която не ти става тежко, и въздух, който можеш да дишаш без дробове. И точно онова, от което имаше нужда. Сърцето му бе притиснато от тежест, духът и оптимизмът му почти бяха изчезнали. Имаше един радостен момент на летището… и после върху раменете му отново се стовари онази тежест.
Но когато огледа всички около масата, взе ръката на Лизи, видя, че сестра му и дъщеря й наистина си говорят, без да си крещят една на друга, докато гледаше стария си приятел, който още бе до него, и отдавна изгубения си брат… знаеше, че ще яде от еврейската храна, приготвена с много любов, и после щеше да се качи горе с любимата си жена…
И утре отново щеше да се събуди…
И да се бори за живота на своята майка. И за брат си, за да се отнасят добре с него в затвора. И за компанията, за да продължи тя да съществува. И да се бори да запази земята и къщата на предците си.
И за семейството си.
Той беше боец.
Беше се научил да го прави по трудния начин.
Беше спечелил званието си по трудния начин.
Когато Лейн взе хляба и откъсна парче от него, той се сети за Едуард и трябваше да стисне зъби, за да не се насълзят отново очите му. Едуард с последната жертва, която бе направил, прекалено голяма, за да бъде разбрана, прекалено трагична, за да мислиш за нея, прекалено ужасна, за да бъде пренебрегната, всъщност бе проправил пътя за всичко това.
Ако Уилям Болдуин все още бе жив?
Нищо от това нямаше да се случи.
Беше трудно да не изпитваш благодарност. Защото това чудо имаше твърде висока цена и изискваше компромис с моралните ценности, които почти помрачаваха любовта.
Почти.
В края на краищата раковото образувание беше премахнато от семейството и да, всички вече се чувстваха по-добре. Но, Господи, как само се бе случило. И Едуард…
Лейн знаеше, че всичко това го е променило завинаги и напълно. И колкото и да бе трудно, дори ако го очакваха още по-големи трудности, той вече се справяше по-добре. Без значение с колко препятствия бе съпроводено всичко, въпреки драматичните събития и болката, той знаеше, че се чувства по-добре като мъж, брат, съпруг… и ако Бог реши така, може би и баща на децата им с Лизи. Разбираше, че всичко случващо се е част от процеса на съзряване и въпреки това имаше чувството, че е изгубил част от себе си по пътя.
Но ангелите трябваше да получат своя дял, което бе тяхно право и те го заслужаваха.
И поне тези части от душата му щяха завинаги да бъдат в добри ръце.
БЛАГОДАРНОСТИ
Както винаги, има твърде много хора, на които да благодаря, и това означава, че съм голяма късметлийка. Но искам специално да спомена Стивън Акселрод, Кара Уелш и Кери Доновън, а също и Крег Бърк и Ерин Галоуей, както и на всички останали в „Нова американска библиотека“. По-нататък изказвам признателност на моя чудесен „Тим Уауд“, на моето семейство и на чудесните ми приятели, както и на Номерс и на „Гоу Кардс“!