Помисли си, че не трябваше да става така. Той залагаше на това, че тя ще се отдръпне от него, ще го остави сам и ще забрави за проклетия лекар.
— Понякога земята трябва да приеме бурята — прошепна Шелби.
— Какво?
Тя само поклати глава и леко се поизправи.
— Не е важно.
И беше права. Въобще нищо не бе важно, когато тя го целуна, а устните й бяха меки и срамежливи, сякаш не знаеше нищо за съблазняването.
Това не бе проблем за него.
Оттам нататък Едуард пое нещата в свои ръце и откри, че е по-внимателен с нея, отколкото, с която и да е друга жена в… е, може би въобще. Ръцете му леко обхождаха горната половина на тялото й, подканваха я да се настани между бедрата му и да се повдигне до височината на гърдите му. Тялото й под суитчъра бе твърдо като неговото, но по различна причина. Бе заякнала от физическата работа, беше здрава и усилията я поддържаха в добра форма — работеше с животни, които тежаха поне петдесет килограма повече от нея, изискваха купища храна и пълни колички дървени стърготини, както и километри разходки и придвижване от едно пасище до друго.
Тя не носеше сутиен.
Той откри това, като издърпа суитчъра през главата й. Не носеше и тениска. А гърдите й бяха съвършени — малки и стегнати като другите части на тялото й. Фактът, че зърната й бяха розови като на момиченце, беше изненада…
И тогава той се спря.
Макар и приятен гъдел да обземаше вътрешностите му, нещо много по-важно изпълни подсъзнанието му.
— Девствена ли си? — попита.
— Не.
— Мисля, че лъжеш.
— Има само един начин да разбереш, нали?
Странно, непознато колебание го накара да замръзне и той извърна поглед не защото не харесваше онова, което виждаше, а точно защото го харесваше. Скромността и несръчността й извикваха у него желание да й се нахвърли и да я вземе, да предяви права над нея така, както никой досега не бе го правил.
И фактът, че тя не се отказваше, му подсказваше, че ще му позволи това, както и още много.
Той извърна поглед и си позволи да размисли за миг — нещо, което преди правеше винаги и което беше показателно в какво се бе превърнал сега — и тогава видя парите.
Хиляда долара.
Десет стодоларови банкноти, пачката бе прегъната веднъж, краищата на банкнотите стърчаха.
Върху бюфета до вратата.
Остави парите там предния петък за една от проститутките, на които редовно плащаше, за да бъдат с него. И всъщност в онази нощ дойде една жена, но вместо да се съблече и да се държи така, както той би искал… при него дойде истинска жена.
Неговата Сътън.
Правиха секс, но само защото той предположи, че му се е появила съвършената двойница на Сътън Смайт. Кога за първи път разбра, че нещо не е както трябва? След като приключиха, жената остави парите там, където си бяха. Какво бе второто, което му се стори странно? На следващата сутрин намери дамска чанта на пода до стола си. Отвори я и вътре намери шофьорската книжка на Сътън.
И все пак понякога не бе сигурен дали това се бе случило наистина, или бе сън. Но тъй като напрежението между тях, когато на следващата вечер й върна чантата, бе повече от осезаемо, сигурно се беше случило.
И да, той знаеше прекрасно защо прави секс с нея. Сътън бе от класа, имаше достойнство, бе брилянтна бизнес дама и той я обичаше толкова много години, че вече им бе изгубил броя. Защо му позволи да я докосва, да я целува, да влезе в нея?
Да, тя сподели, че смята, че е влюбена в него. Но как бе възможно да е вярно?
Едуард отново посвети вниманието си на дъщерята на Джеб. Взе суитчъра и нежно я облече, скри голотата й.
— Никакъв лекар — каза студено. — Нямам нужда от такъв.
— Напротив.
Обезпокояващо бе колко спокойно се изправи и отиде до телефона, сякаш нищо не се беше случило. И когато вдигна слушалката на старомодния телефон, той смръщи вежди. Ненавиждаше прагматизма й.
— Моуи ми даде номера — обясни тя и започна да върти шайбата с пръст. — Той се казва доктор Калби, нали?
— О, за бога, щом знаеш всичко, защо ме тормозиш?
— Дадох ти шанс да бъдеш разумен. Не трябваше.
— По дяволите.
Тя се обърна към него и притисна слушалката до ухото си.
— Казах ти. Не споменавай напразно Божието име в мое присъствие. И без ругатни. Не и когато съм наблизо. И да, знам, че никога няма да се влюбиш в мен. Винаги ще бъде само тя.
— За какво говориш? — запита той рязко.
— Казваш името й в съня си. Какво беше? Сът… Сътър?