Шумът от мощен двигател изпълни старомодната стая с прозорци с единични стъкла и Самюел Ти кимна на щастливата двойка.
— Клиентът ми пристигна. Мога да позная рева на двигателя на порше навсякъде. Той е като звуците на женски оргазъм — нещо, което никога не забравяш.
Обърна се, но се спря на прага.
— Нещо, за което работиш, когато става въпрос за нея, Ричард. Желая ти късмет с това и ми се обади, ако имаш нужда от инструкции. Аз й дарих първия.
Лейн влезе в двора на Ийстърли със своето порше 911 и паркира до ягуара на адвоката.
— Каква гледка — каза, като слезе.
Лизи вдигна поглед от лехата с бръшлян, пред която бе коленичила. Избърса челото си с ръка и се усмихна.
— Започнах едва преди пет минути. Ще е още по-красиво след час.
Той стъпи на подрязаната трева. От далечината долиташе звукът на работеща косачка, щракането на електронни ножици и тихото жужене на прахосмукачка за листа.
— Искам да си поговорим за професията ти — наведе се и я целуна по устата. — Къде е…
— Guten morgen.
Лейн изправи гръб и прикри гримасата си.
— Грета. Как си?
Партньорката на Лизи в работата се появи откъм магнолиевото дърво, а Лизи се стегна и й кимна. С късата си руса коса, с очилата с рамки от костенурка и практичното си отношение към всичко Грета фон Шлайбер беше способна на подвизи в градинарството — и на дълбоко, трудно за понасяне недоволство.
Тя му отвърна с поток от немски думи, а той бе сигурен, че му желае добър ден по начин, по който би заявила, че иска на главата му да падне пиано.
— Имам среща със Самюел Ти — каза той на Лизи.
— Желая ти късмет — Лизи отново го целуна. — Тук съм, ако имаш нужда от мен.
— Имам нужда от теб…
Изсумтяването на Грета бе отчасти като изпръхтяване на кон, отчасти като кудкудякане на квачка… отчасти като базука, насочена в главата му, и той го прие като знак, че трябва да тръгва. Макар че това бе къщата на семейството му, той не искаше да има вземане-даване с немкинята — а и не можеше да каже, че не си е заслужил неуважението й.
Беше време да оправи нещата.
— Става дума за развода — прошепна на Грета. — Развода ми с Шантал.
Леденостудените й сини очи мятаха мълнии към него.
— Време беше. И искаш да кажеш, че мастилото върху документите е изсъхнало, ja?
— Грета — Лизи изруга. — Той е…
— Разбра ме — Лейн насочи пръст в лицето й. — Само гледай.
Закрачи към главния вход на Ийстърли и сметна, че е късметлия, задето не го удариха с хавлия по тила. Но наистина мислеше това, което каза.
Огромната врата се отвори и той реши да си го изкара на иконома.
— Имам среща…
Но Самюел Ти, който не се страхуваше от мистър Харис, вече бе свършил работата.
Адвокатът му се усмихваше като модел на Том Форд, какъвто и можеше да бъде.
— Да спазваш уговорките, си е близко до съвършенството.
— Което обяснява защо винаги закъснявам.
Двамата си стиснаха длани и се потупаха по гърба.
— Имам нужда от питие, Сам.
— Ето защо обичам да представлявам приятелите си. Особено онези, които са в бизнеса с алкохол.
Лейн го поведе към салона.
— Приятели? Ние сме почти семейство.
— Не, тя се омъжва за другиго — Лейн погледна назад, но Самюел Ти махна с ръка, сякаш за да прогони думите. — Не това имах предвид.
„Глупости“, помисли си Лейн. Но не каза нищо за мъчителната връзка на сестра си Джин със Самюел Ти — те бяха като Скарлет и Рет, но ако махнеш мустаците и добавиш два мобилни телефона. И по дяволите, така, както се развиваше ситуацията с финансите на семейството, може би Джин дори щеше да си направи рокля от завесите на тази стая. Бяха в прасковен цвят, който тя много обичаше.
Лейн взе бутилка от семейните запаси, наля бърбън в две чаши от уотърфордски кристал и подаде едната на адвоката. И двамата го изгълтаха на една глътка, след което бързо напълниха чашите отново.
Лейн взе бутилката със себе си и се отпусна на тапицирания с коприна диван.
— И така, какво е положението, Самюел Ти? Колко лошо ще стане и колко ще ми струва?
Адвокатът му седеше срещу него, от другата страна на мраморната камина. От портрета над камината ги гледаше втренчено Илайджа Брадфорд, предтечът, който бе построил Ийстърли, за да докаже, че семейните пари си струват.
16
Том Форд (Thomas Carlyle „Tom“ Ford) — американски моден дизайнер, филмов режисьор, сценарист и продуцент. Става известен като дизайнер на Гучи и Ив Сен Лоран. През 2006 г. основава собствена модна марка. — Бел.р.
18
Уотърфордски кристал — световноизвестен кристал, който се произвежда в град Уотьрфорд, Ирландия, откъдето идва името му. — Бел.р.