Обви шията ми с тънките си ръчички и лепна една малко лигава целувка на бузата ми. Стиснах я здраво в прегръдките си. Ами да… това е другата особеност при Ейнджъл.
Умее да чете мисли.
4
— Хайде днес да идем да берем ягоди — каза твърдо Ейнджъл и загреба бъркани яйца с вилицата си. — Вече са узрели.
— Става, Ейнджъл, ще дойда с теб — отвърна Газопровода, даде звучно потвърждение на безславния си прякор и се изхили.
— За Бога, Гази! — обадих се укорително.
— Противо… газ… — задави се Иги, хвана се за гърлото и се престори, че се задушава.
— Аз съм готов. — Зъба се изправи пъргаво и отнесе чинията си на мивката.
— Извинете — рече Газопровода механично и продължи да се храни.
— Права си, Ейнджъл — намеси се и Ръч. — Мисля, че чистият въздух ще се отрази добре на всички ни. И аз идвам.
— Всички отиваме — казах аз.
Навън беше прекрасно — небето беше ясно и безоблачно и се усещаше първата майска горещина. Взехме кофи и кошници и Ейнджъл ни поведе към огромна ливада с горски ягоди. Хвана ме за ръка и рече доволно:
— Ако ти направиш сладкиш, аз ще направя сладки с ягоди.
— Искам да видя деня, в който Макс ще направи сладкиш — чух гласа на Иги. — Аз ще го направя, Ейнджъл.
Обърнах се към него и възкликнах:
— Много мило от твоя страна. Вярно, не съм кой знае каква готвачка, но пък винаги мога добре да те подредя. Не го забравяй!
Иги се разсмя и отрече с вдигане на ръце. Ръч едва се сдържаше да не прихне, Зъба се беше ухилил, а Газопровода изглеждаше… дяволито.
— Ти ли го каза? — попитах Гази.
Той се усмихна и вдигна рамене с едва прикрито задоволство. Когато беше на три години, осъзнах, че може да имитира почти всеки звук и глас. Бях загубила броя на случаите, в които Иги и Зъба бяха на крачка от сбиването заради нещо, което Гази беше казал с гласа на единия или другия. Могъща дарба, от която той се възползваше с охота.
Поредното чудато умение — всеки имаше по някое. Каквито и да бяха, определено правеха живота ни по-вълнуващ.
До мен Ейнджъл застина на място и изпищя.
Изгледах я стреснато. В следващия миг от небето подобно на паяци се спуснаха мъже със странни, подобни на вълчи муцуни лица, с огромни зъби и блестящи кървясали очи. Заличители! И това не беше сън.
5
Нямаше време за разсъждения. Джеб ни беше научил да не мислим, а направо да действаме. Хвърлих се срещу един от Заличителите, завъртях се във въздуха и забих мощен ритник в широките му гърди. Шутът му изкара въздуха със силно „Уф!“. Разнесе се ужасна воня като от канал, изложен на горещите слънчеви лъчи.
Последвалите събития бяха като от филм — поредица внушителни кадри, които изглеждаха направо нереални. Нанесох втори удар, след което един от Заличителите ме фрасна с такава сила, че главата ми се отметна настрани, а в устата ми бликна кръв. С крайчеца на окото мярнах, че Зъба се е заел сам с един Заличител. В следващия миг към противника му се присъединиха още двама и той падна под ударите на ноктестите им ръчища.
Иги все още беше прав, но едното му око беше скрито от голяма подутина.
Надмогнах шока и скочих на крака. Видях, че Газопровода се е проснал по лице на земята. Втурнах се към него, но някой ме сграбчи. Двама Заличители извиха ръцете ми зад гърба, а трети застана пред мен с хищно блеснали очи. Лицето му вече се беше преобразило напълно в муцуна. Вдигна ръка, стисна я в юмрук и ми нанесе мощен удар в стомаха. Превих се на две от неописуемата, разкъсваща болка и се строполих на земята.
В полусъзнание чух писъците на Ейнджъл и рева на Ръч.
Ставай! — заповядах си и се опитах да си поема въздух. — Ставай!
Като чудати деца мутанти сме далеч по-силни от нормалните възрастни хора. Заличителите обаче не са обикновени възрастни, а и имаха числено превъзходство. Бяхме обречени. Надигнах се на четири крака и едва успях да не повърна.
Изправих се със залитане. Очите ми се наляха с кръв — бях готова да убивам. Двама Заличители държаха Ръч за краката и ръцете. Залюляха я и я запратиха във въздуха. Главата й се удари в едно дърво, от гърдите и се изтръгна глух вик от болка, тялото и се преви и падна върху боровите иглички на земята.
С прегракнал вик, заглушен от кръвта в устата ми, се втурнах напред и плеснах с шепи косматите уши на един от Заличителите. Тъпанчетата му се пукнаха, той изпищя и падна на колене.
— Макс! — разнесе се пронизителният и ужасен писък на Ейнджъл.