Натиквам ужасяващите, крещящи образи в главата ми в едно тъмно, тихо кътче от съзнанието ми, което с всеки изминал ден става все по-дълбоко и пренаселено. Скоро ще настъпи денят, когато всичко, напъхано там, ще изскочи и ще зарази останалата част от мен. Тогава дъщерята навярно ще стане като майка си. Засега все още се владея.
Не се налага да ходя далеч, за да намеря избит прозорец. Спомням си колко пъти блъсках по стъклото, без да успея да го счупя, затова не ми се мисли колко надъхан трябва да е бил мъжът, който го е строшил. Това не ме кара да се чувствам по-добре, че се промъквам обратно в сградата.
Притичвам от офис на офис, от кабинка на кабинка и търся с приглушени викове майка си.
Заварвам някакъв мъж да лежи в коридора към кухнята. Гърдите му са голи, фланелката му е разкъсана. От плътта му стърчат пет ножа за масло, подредени в кръг. Някой е нарисувал пентаграм със светлорозово червило, а ножовете са разположени по върховете му. Изпод всяко острие блика кръв. Мъжът се взира шокиран, с широко отворени очи в накълцаните си гърди, сякаш не му се вярва, че това има нещо общо с него.
Майка ми е в безопасност.
Силно съм озадачена дали това, което е причинила на мъжа, е добро дело. Нарочно е пропуснала сърцето му и той ще кърви бавно до смърт.
Ако живеехме в стария свят, в света преди, щях да повикам линейка, независимо от факта, че е нападнал майка ми. Лекарите щяха да го оправят, а той щеше да разполага с цялото време, необходимо за възстановяването си в затвора. За всеобщо съжаление това е светът след.
Заобикалям и го оставям на бавната му смърт.
С периферното си зрение улавям как в една странична врата се шмугва тъмен женски силует. Спира, преди вратата да се е затворила, и поглежда към мен. Майка ми обезумяло ми маха с ръка да я последвам. Редно е да я послушам. Правя две крачки към нея, но не мога да се абстрахирам от грухтенето и трясъците на колосалната битка в другия край на сградата.
Банда опърпани, но опасни на вид мъже са заобиколили ангела.
Сигурно са поне десет. Трима — в безсъзнание или мъртви — са проснати под странни ъгли извън периметъра на битката. Ангелът размахва количката като огромен боздуган и нанася удари на двама. Дори оттук, дори на бледата лунна светлина, струяща през стъклените врати, виждам как пурпурните петна се просмукват в превръзките му. Количката тежи най-малко петдесет килограма. Той е видимо изтощен, а останалите се готвят да го убият.
Тренирала съм отбрана срещу няколко противници в доджото, а миналото лято бях сред помощник-инструкторите на напреднал курс по самозащита, наречен „Многобройни нападатели“. Въпреки това никога не съм се била с повече от трима наведнъж. И никой от противниците ми не е искал наистина да ме убие. Не съм достатъчно глупава, за да си въобразявам, че мога да се изправя срещу седмина безразсъдни мъже, разчитайки на помощта на един-единствен осакатен ангел. Само при мисълта сърцето ми се опитва да изскочи от гърдите.
Майка ми отново ми маха и ме приканва към свободата.
В другата част на фоайето нещо се разбива, следва болезнен стон… Усещам как Пейдж ми се изплъзва с всеки удар, понесен от ангела.
Махам на майка ми, оформяйки с уста думата „бягай“.
Тя отново ме подканва, този път направо неистово.
Поклащам глава и й махам за сбогом.
Тя се слива с тъмнината и изчезва зад затварящата се врата.
Изстрелвам се към картотеката до кухнята. Бързо обмислям предимствата и недостатъците от употребата на ангелския меч и се отказвам. Най-много да разпоря един от мъжете, но нямам опит и сигурно ще ми го отнемат за нула време.
Затова грабвам крилата и ключа от веригата на ангела. Пъхам ключа в джоба на джинсите си и бързо разопаковам крилата. Единствената ми надежда е, че страхът на бандитите и инстинктът им за самосъхранение ще бъдат на моя страна. Преди умът ми да прецени колко недоносена и опасна е идеята ми, изтичвам до мрачния коридор, където лунната светлина е достатъчно силна, за да открои силуета ми, но без много подробности.
Бандата е притиснала ангела до стената.
Той се бие самоотвержено, но мъжете са разбрали, че е ранен, да не говорим за прикованата към него тромава, тежка количка. Няма да се предадат, след като веднъж са надушили кръвта му.