— Неучтиво е да питаш жертва на насилие какво е направила, за да я нападнат.
— Знаеш какво имам предвид.
Той свива рамене на слабата светлина.
— Ангелите са яростни създания.
— Така и забелязах. Преди ви мислех за много мили и добри.
— Защо си го мислела? Във вашата Библия сме предвестници на проклятие, готови и способни да унищожат цели градове, фактът, че понякога сме предупреждавали някой от вас, не ни прави алтруисти.
Имам още въпроси, но първо искам да изясня едно.
— Нуждаеш се от мен.
Той се изсмива:
— И как именно?
— Искаш да се върнеш при приятелите си, защото се надяваш да пришият обратно крилете ти. Беше изписано на лицето ти, когато споменах за това в офиса. Мислиш, че е възможно. Но за да стигнеш до там, се налага да ходиш. Никога не си се придвижвал пеша, нали? Необходим ти е водач, някой, който да намери храна и вода, безопасен подслон.
— И наричаш това храна?
На лунната светлина той хвърля празната стиропорена чаша към кошче за смет. В помещението е твърде тъмно, за да видя как тя тупва в кошчето от другата страна, но звучи сякаш е отбелязал три точки.
— Виждаш ли? Иначе би подминал спагетите. Има всякакви неща, които не би помислил за храна. Пък и някой трябва да разсейва подозренията спрямо теб. Никой не би предположил, че си ангел, ако пътуваш с човек. Вземи ме със себе си. Ще ти помогна да се прибереш у дома, но ти ми помогни да намеря сестра си.
— Искаш да заведа троянски кон в ангелското гнездо?
— Не, не. Нямам за цел да спасявам света, само сестра си. Тази отговорност ми е повече от достатъчна. От какво всъщност се притесняваш? Че мое величество може да бъде заплаха за ангелския род?
— Ами ако тя не е там?
За да му отговоря, преглъщам сухата буца в гърлото си.
— Тогава вече няма да бъда твой проблем.
По-тъмната сянка на силуета му се свива на дивана.
— Да поспим, докато навън все още е тъмно.
— Това не означава „не“, нали?
— Не означава и „да“. Сега ме остави да спя.
— И още нещо. Ако сме двама, ще се пазим по-лесно през нощта.
— Но е по-лесно да спиш, когато си сам. — Взема възглавница от дивана и я поставя върху ухото си. Премества се още веднъж и се отпуска, а дишането му става тежко и равномерно, все едно вече е заспал.
Въздишам и се отправям към спалнята. Докато приближавам стаята, въздухът става все по-студен и се замислям доколко е разумно да спя там.
Отварям вратата и веднага разбирам защо в колибата е толкова студено. Прозорецът е счупен и вятърът навява дъжд в леглото. Вземам едно сгънато одеяло, оставено върху раклата. Студено е, но е сухо. Затварям вратата на спалнята, за да не става течение, и се връщам тихомълком в дневната. Лягам на дивана срещу ангела и се увивам в одеялото.
Той изглежда блажено заспал. Все още е без фланелка, както при първата ни среща. Превръзките сигурно го топлят, но не особено. Чудя се дали му става студено. Сигурно е мразовито, когато летиш високо в небето. Вероятно ангелите, както са леки, за да могат да летят, са приспособени към ниските температури.
Но всичко това са предположения и донякъде оправдания, за да се почувствам по-добре, след като взех единственото одеяло в колибата. Тази нощ няма ток, съответно и отопление. Температурите в района на залива рядко падат под нулата, но понякога нощем става доста студено. Изглежда сега е един от тези моменти.
Заспивам, заслушана в равномерния ритъм на дишането му и в барабаненето на дъжда по прозорците.
Сънувам, че плувам в Антарктическия океан, заобиколена от натрошени айсберги. Ледените кули са величествени и опасно красиви.
Пейдж ме вика. Маха във водата, кашля и едва се задържа на повърхността. Може да гребе само с ръце и не очаквам да продължи да плува изправена дълго време. Насочвам се към нея и отчаяно се опитвам да я достигна, ала студът смразява вътрешностите ми и забавя движенията ми. Изразходвам почти цялата си енергия в треперене. Пейдж ме вика. Твърде далеч е, за да видя лицето й, но чувам сълзите в гласа й.
— Идвам! — опитвам се да извикам. — Всичко е наред, скоро ще съм при теб.
Гласът ми обаче е само дрезгав шепот и даже аз едва го чувам. Гърдите ми се раздират от отчаяние. Не е по силите ми да я утеша с успокоителни думи.
Различавам шум от моторница. Тя пори водите между плаващите ледени късове и се приближава към мен. Управлява я майка ми. Със свободната си ръка хвърля през борда ценни провизии за оцеляване, които разплискват ледената вода. От лодката падат консерви супа и фасул, спасителни жилетки и одеяла, дори обувки и лепенки за мехури, и потъват между люлеещите се ледове.